Стара пощенска кутия
в коледната нощ въздиша,
а дали ще я открие
някой нещо да й пише.
И дали ще си припомни
нейния адрес и порта,
колко ли писма бездомни
си остават и сиротни …
Запечатани с лепило,
със печати заклеймени,
вътре черното мастило
пази тайни съкровени.
Коледната нощ притихва,
сякаш стъпките подслушва,
тръпне пощенска кутия
бяло писъмце да гушне.
Да прости, щом е виновно,
а и прошка да поиска,
после блудно и бездомно
в скута си да го притиска.
автор: Мариела Русева
фотограф: Румен Русев
