Капките чадърът пресуши,
но остана споменът от снощи,
в мислите му есенно вали,
беше му и хубаво, и просто.
Стъпки придружаваше в синхрон,
като дом, макар и без стени,
че е само временен подслон,
докато дъждът барабани.
Че е повод да сближи ръчици
и да сгуши рамене по – близо,
думи благи като огърлица
от мъниста ситни се наниза.
И макар, че капките подслушват,
откровенността им е до крайност,
всяка ласка помежду си гушват
и блести в зениците сияйност.
Днес чадърът в тъмното виси,
че прогнозата не е дъждовна,
в мислите му само ще вали,
в мислите си стъпки ще догонва.
автор: Мариела Русева
фотограф: Любомир Маринов – bulo