Силният копнеж за прошка
надвишава й размера
и е като ценна брошка,
вкопчила се във ревера.
А карфицата й тънка
във сърцето връхче впива
и през болка всяка брънка
пак усеща, че е жива.
Нещо сякаш се пречисти,
ценното обезценява,
в раждане на нови мисли
свидното по – свидно става.
И човекът пак е този,
а по новому изглежда,
прошката той гордо носи,
ражда се една надежда.