Добро утро с Нова Варна на 28.12.2014

Днес преди обяд ще преобладава слънчево време, с разкъсана висока облачност. След пладне облачността ще се увеличи и вплътни, но ще остане все още без валежи. Вятърът ще се ориентира от юг-югоизток, ще е умерен, в Източна България – до силен и с него температурите ще се повишат. Максималните ще са предимно между 1° и 6°. Атмосферното налягане ще се понижи и ще бъде значително по-ниско от средното за месеца.

Над Черноморието ще преобладава слънчево време. По-значителни увеличения на облачността ще има привечер, но все още ще бъде без валежи. Ще духа умерен, привечер до силен южен вятър. Максималните температури ще са 4°-6°. Вълнението на морето ще е 2 – 3 бала. Температурата на морската вода е 8° – 9°.

Събития

418 г. — Бонифаций I става папа.

1065 г. — Осветено е Уестминстърското абатство.

1308 г. — Започва управлението на Ханазоно, 95-и император на Япония.

1612 г. — Галилео Галилей става първия астроном, наблюдавал Нептун, като погрешно я възприема за звезда.

1835 г. — Индианският вожд Оцеола повежда войните си срещу армията на САЩ.

1836 г. — Испания признава независимостта на Мексико.

1836 г. — Основан е град Аделейд в Австралия.

1846 г. — Айова става 29 щат на САЩ.

1867 г. — САЩ анексират първата си територия извън континента — атола Мидуей.

1869 г. — Уилям Семпъл от Охайо патентова дъвката.

1879 г. — Срутва се железопътният мост Тей Бридж в Шотландия по време на движение на влак по него, загиват 75 души.

1895 г. — Братя Люмиер правят първата платена прожекция на филм в Парижкото Гранд Кафе.

1908 г. — При земетресение в Месина, Сицилия, загиват над 75 000 души.

1939 г. — Осъществен е първият полет на японския изтребител Мицубиши A6M.

1944 г. — Втората световна война: Новата власт в Унгария обявява война на Нацистка Германия.

1950 г. — Във Великобритания е обявен първият национален парк (Пик Дистрикт).

1965 г. — Основан е германския футболен отбор Ханза от град Росток.

1974 г. — Земетресение с магнитуд 6,2 по Скалата на Рихтер в Пакистан отнема живота на около 5 300 души.

1981 г. — В Норфолк, Вирджиния, се ражда първото американско ин витро бебе — Елизабет Джордан Кар.

1981 г. — Кабелният телевизионен канал HBO започва да излъчва денонощно.

1987 г. — Започва излъчването на американския анимационен сериал Костенурките нинджа.

1989 г. — Основана е Зелената партия в България.

1991 г. — Якутска АССР е преименована на Република Саха (Якутия).

1995 г. — CompuServe слага забрана за достъп до секс-ориентирани нюз-групи, в резултат на германски съдебни искове.

1996 г. — На извънредно заседание 37 Народно събрание гласува оставката на правителството на Жан Виденов.

1999 г. — Сапармурад Ниязов е провъзгласен за пожизнен президент на Туркменистан.

2007 г. — Природният парк Беласица е обявен за национален парк.

Родени

1522 г. — Маргарита Пармска, херцогиня на Парма († 1586 г.)

1765 г. — Феликс дьо Божур, френски дипломат († 1836 г.)

1856 г. — Удроу Уилсън, 28-и президент на САЩ, Нобелов лауреат († 1924 г.)

1864 г. — Юрдан Трифонов, български историк и писател († 1949 г.)

1868 г. — Радул Канели, български драматичен актьор († 1913 г.)

1869 г. — Йордан Асенов, български революционер († 1936 г.)

1875 г. — Алексей Михайлович, руски велик княз († 1895 г.)

1878 г. — Стефан Кондаков, български революционер († 1937 г.)

1882 г. — Артър Едингтън, британски астрофизик († 1944 г.)

1888 г. — Фридрих Мурнау, германски режисьор († 1931 г.)

1889 г. — Асен Халачев, деец на БКП († 1923 г.)

1897 г. — Иван Конев, съветски маршал († 1973 г.)

1901 г. — Робърт Ъркърт, британски военен офицер († 1988 г.)

1902 г. — Мортимър Адлър, американски философ († 2001 г.)

1903 г. — Джон фон Нойман, американски математик († 1957 г.)

1922 г. — Стан Лий, американски писател

1925 г. — Хилдегард Кнеф, немска артистка († 2002 г.)

1928 г. — Ерих Кьолер, немски писател († 2003 г.)

1929 г. — Никола Ферманджиев, български икономист и истори(† 1979 г.)

1932 г. — Илия Кирчев, български футболист († 1997 г.)

1932 г. — Мануел Пуиг, аржентински писател († 1990 г.)

1934 г. — Маги Смит, английска киноактриса

1937 г. — Георги Паскалев, български биолог

1944 г. — Ангел Георгиев, български драматичен актьор († 2012 г.)

1944 г. — Георги Драгоев, български политик

1944 г. — Кери Мълис, американски химик, Нобелов лауреат през 1993 г.

1945 г. — Бирендра, крал на Непал († 2001 г.)

1945 г. — Димитър Гоцев, български историк и общественик

1945 г. — Иван Дреников, български пианист

1953 г. — Ричард Клайдерман, френски пианист

1954 г. — Дензъл Уошингтън, американски актьор

1956 г. — Найджъл Кенеди, английски цигулар

1960 г. — Чад Маккуин, американски актьор

1961 г. — Калиопи, певица от Република Македония

1969 г. — Линус Торвалдс, финландски програмист

1970 г. — Тина Каспари, американска актриса

1971 г. — Серхи Бархуан, испански футболист

1972 г. — Патрик Рафтър, австралийски тенисист

1979 г. — Джеймс Блейк, американски тенисист

1981 г. — Халид Буларуз, холандски футболист

1987 г. — Томас Декър, американски актьор