На 10 декември, 2014г. се навършвиха184 години от рождението на американската поетеса Емили Дикинсън. Макар да е автор на около 1800 стихотворения, по-малко от дузина от тях са публикувани, докато е жива. Дикинсън живее като отшелник и не получава популярност приживе. Представяме ви някои от най-незабравимите й мисли, публикувани в lira.bg.
„Това, което никога няма да се върне, е това, което прави живота сладък.“
„Ако чета книга и ми става толкова студено, че никой огън не може да ме стопли, знам, че чета поезия.“
„Когато не казваш нищо, понякога казваш най-много.“
„Да живееш е толкова стресиращо – не ти остава време за нищо друго.“
„Истината се среща толкова рядко, че е удоволствие да бъде чута.“
„Най-добрите приятели на душата са книгите.“
„Грижи се за родителите си, защото светът е страшен и объркващ без тях.“
„Не съм живяла, преди да започна да обичам.“
„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“
„Поведението е това, което човек върши, а не това, което мисли, чувства или вярва.“
„Приятелите са моето наследство.“
„Умът е по-обширен и от небето.“
„Да бъдеш жив е сила.“
„Старостта идва изведнъж, а не постепенно, както си мислим.“
„Успехът е най-сладък за тези, които никога не са успявали.“ (beu.bg)
Leave a Comment