Добро утро с Нова Варна на 29.12.2014

 

През днешния ден ще бъде твърде ветровито, в почти цялата страна с пулсиращ западен-северозападен вятър, достигащ на моменти 20-25 м/с. До обяд все още в източните райони ще превалява дъжд, в Дунавската равнина сняг, но след обяд преваляванията ще престанат, а над Югозападна България ще има и разкъсвания на облачността. Сутрешните температури ще са максималните за деня, като през деня ще се понижават, привечер в Западна България до минус 7° – минус 8°, а по Черноморието малко под 0°. След обяд атмосферното налягане вече ще е по-високо от средното.

Още в сутрешните часове силният южен вятър по Черноморието ще стане от запад-северозапад, започвайки да нахлува студен въздух. Температурите през деня ще се понижават, към края на деня вече и малко под 0°. До обяд все още ще превалява дъжд, но по-късно валежите ще престанат. Вълнението ще е 3-4 бала, а температура на морската вода е около 8°.

За днес жълт код за силен вятър, снеговалеж и образуване на поледици е обявен на територията на цялата страна.

Във Варна ще духа силен до бурен вятър от запад-северозапад, с пориви до 20-25 м/сек. Ще започне застудяване. Ще вали дъжд, по-късно сняг, възможни са поледици.

Събития

1170 г. — В Англия свети Томас Бекет е убит в катедралата си по заповед на Хенри II.

1708 г. — С указ на Петър I в Русия се създават губернии.

1845 г. — Република Тексас става 28-и щат на САЩ.

1890 г. — Армията на САЩ извършва масово избиване на над 400 индианци от племето Дакота в резервата Пайн Ридж.

1891 г. — Томас Едисън патентова радиото.

1911 г. — Сун Ятсен става първия президент на Република Китай.

1937 г. — Свободната държава Ирландия се обявява за република и престава да приема британската корона като висшестояща власт.

1940 г. — В България със закон се учредява профашистка младежка организация Бранник по подобие на Хитлерюгенд.

1940 г. — Втората световна война: По време на втората голяма бомбардировка на Лондон от германски бомбардировачи загиват почти 200 цивилни граждани.

1949 г. — Ръководителят на Югославия Йосип Броз Тито заявява, че страната ще следва собствен комунистически път и скъсва отношенията си със СССР.

1964 г. — Открит е миннообогатителният комбинат Медет край Пирдоп.

1972 г. — Открита е първата цялостна отсечка за превозни средства по Автомагистрала А1 в Словения.

1974 г. — При земетресение в Пакистан загиват 4 700 души.

1987 г. — Съветският космонавт Юрий Романенко се завръща на Земята със световен рекорд по пребиваване в космоса — 326 денонощия.

1989 г. — Вацлав Хавел става президент на Чехословакия.

1993 г. — На остров Лантау (Хонконг) приключва монтажът на най-високата статуя на открито на седящия Буда — Тиан Тан Буда.

1994 г. — Сменя се ръководството на СДС — на мястото на подалия оставка като председател Филип Димитров е избран Иван Костов.

1996 г. — Подписан е мирен договор между правителството на Гватемала и партизанската съпротива, с което се слага край на продължилата 36 години гражданска война.

1997 г. — В Хонконг започва убиването на всички домашни птици (1,25 милиона), за да се спре разпространението на щама на смъртоносен птичи грип.

1998 г. — Червените кхмери поднасят извинение за извършения геноцид на над 1 милион граждани по време на своето управление в Камбоджа.

2001 г. — По време на най-големия пожар в историческия квартал в столицата на Перу — Лима загиват 274 души.

2006 г. — Индонезийски ферибот потъва между островите Ява и Борнео, загиват над 500 пътници и екипаж.

Родени

1709 г. — Елисавета, императрица на Русия († 1762 г.)

1721 г. — Мадам Помпадур, метреса на френския крал Луи XV († 1764 г.)

1766 г. — Чарлз Макинтош, шотландски химик († 1843 г.)

1787 г. — Михаил Лунин, руски декабрист († 1845 г.)

1796 г. — Йохан Кристиан Погендорф, германски физик

1800 г. — Чарлз Гудиър, американски изобретател († 1860 г.)

1808 г. — Андрю Джонсън, 17-и президент на САЩ († 1875 г.)

1809 г. — Уилям Гладстон, министър-председател на Великобритания († 1898 г.)

1816 г. — Карл Лудвиг, германски физиолог

1836 г. — Георг Швайнфурт, германски ботаник († 1925 г.)

1879 г. — Франц фон Папен, германски генерал († 1969 г.)

1903 г. — Кандидо Портинари, бразилски художник († 1962 г.)

1910 г. — Роналд Коуз, американски икономист, Нобелов лауреат през 1991 г. († 2013 г.)

1911 г. — Клаус Фукс, германски физик († 1988 г.)

1915 г. — Яко Молхов, български критик († 2001 г.)

1926 г. — Ангел Каратанчев, български писател

1930 г. — Иван Манолов, български футболист

1933 г. — Стоян Тарапуза, писател от Република Македония

1937 г. — Барбара Стийл, британска актриса

1938 г. — Джон Войт, американски актьор

1939 г. — Конрад Фиалковски, полски информатик

1943 г. — Стефан Мавродиев, български актьор

1947 г. — Кози Пауъл, британски рокмузикант († 1998 г.)

1949 г. — Милан Асадуров, български писател

1952 г. — Руди Ленърс, белгийки барабанист

1961 г. — Илия Вълов, български футболист

1966 г. — Декстър Холънд, американски вокалист (The Offspring)

1967 г. — Ендрю Уашовски, американски сценарист

1970 г. — Енрико Киеза, италиански футболист

1971 г. — Доминик Дейл, уелски играч на снукър

1971 г. — Иво Сиромахов, български писател

1972 г. — Джуд Лоу, английски актьор

1976 г. — Владислав Петров, български актьор

1977 г. — Катрин Мениг, американска акриса

1980 г. — Дорус де Врийс, холандски футболист

1987 г. — Антон Ризов, български спортист

1988 г. — Агнеш Саваи, унгарска тенисистка

снимка: Емил Димитров