Утрото кафе отпива,
а му е заспало,
мята мракът закачливо
опашле на пале.
И препуска нейде в двора,
ту случайно лъсне,
пази нещо, ала скоро
май ще го изпусне.
В топла пазва одеяло
дъх спокоен пази,
а сънува ли, мечтае ли
и не знае даже.
Нейде се изгуби мракът,
няма го из двора,
утрото не го и чака,
ще просветне скоро.
автор: Мариела Русева
фотограф: Любомир Маринов – bulo