Жълт код е обявен в почти цялата страна днес. Причината за това са ниските температури и силният вятър. Във Варна ще духа силен северен вятър със скорост 15-20м/сек. и пулсации до 24м/сек. Ще има условия за образуване на преспи и навявания, научи Moreto.net. Областите със зелен код са: Стара Загора, Пловдив, Пазарджик и Смолян.
Над Черноморието ще бъде ветровито, облачно, с валежи от сняг, само на най-южното крайбрежие на морето от дъжд и сняг. Ще духа силен северен вятър. Максимални температури от минус 4° по северното до 1° по южното крайбрежие. Температурата на морската вода е 8-9°. Вълнението на морето е 3-5 бала.
Днес ще бъде облачно и на много места ще има превалявания от сняг. По-значителни ще са валежите в Югоизточна България. Вятърът ще е слаб, в Източна България умерен и силен от север. Минимални температури, в повечето места, между минус 12° и минус 7°, в отделни райони на Северна България и високите полета на Западна България до минус 14-15°, а по южното крайбрежие до минус 1°. Максималните температури също ще са в широки граници – преобладаващите ще бъдат между минус 9° и минус 4°, по южното крайбрежие на морето около нулата. В София минимална температура минус 13°, максимална минус 9°.
В новогодишната нощ времето над по-голямата част от страната ще остане облачно. В Източна и най-вече в Югоизточна България ще продължи да превалява сняг, докато над Западна ще има разкъсвания на облачността. В Източна България ще продължи да духа умерен и силен северен вятър. Към полунощ преобладаващите температурите ще бъдат между минус 13° и минус 8°, в София минус 13°-минус 14°.
Жълт код за опасност е обявен за последния ден от 2014 г. в област Варна и в още 23 области на страната заради екстремно ниски температури и силен вятър, съобщават от НИМХ.
За област Варна прогнозите са, за силен северен вятър със скорост 15-20м/сек. и пулсации достигащи до 24м/сек. Ще има условия за образуване на преспи и навявания, предупреждават метеоролозите.
По крайбрежието температурите ще паднат до около -8 градуса, но заради влажността и силния вятър ще се усещат като -15.
Във Варна през празничните дни ще има два пъти повече дежурни екипи заради предупреждението за силен вятър. Общинският щаб взе мерки за безопасността на варненци, които ще празнуват навън и организира дежурства, които да реагират при снеговалеж. Заедно с полицията и пожарната във Варна са сформирани екипи за действие при паднали дървета, укрепват се реклами и покривни конструкции.
Въпреки че не се очаква сняг, снегопочистващите фирми имат дежурна техника. Аспаруховият мост се облива с антилед.
Жълтият код е в сила за всички области без Пазарджишка, Пловдивска, Смолянска и Старозагорска. За последните 4 области обявеният код е зелен. В 13 области ще бъде много студено с отрицателни дневни температури. В 5 области на Североизточна България ниските температури ще бъдат придружени от силен вятър. В 6 области на Източна и Южна България е обявен жълт код заради силен вятър. Ще има условия за образуване на преспи и навявания. По-значителни ще са снеговалежите в Югоизточна България, като по най-южното крайбрежие на морето ще вали дъжд и сняг.
В Добрич е обявен жълт код за силен вятър. Прогнозите са до 1 януари вятърът да се усилва и да стигне 28 метра в секунда. От община Добрич призоваха гражданите да затворят плътно прозорците на домове, офиси и фирми, да отстранят от тераси и балкони неукрепени предмети, заради силния вятър има опасност от падащи предмети, клони, стъкла и ламарини. Движението да става далече от висящи кабели и жици, електрически и осветителни стълбове и украси. На водачите на автомобили също се препоръчва да спират и паркират далече от рискови обекти.
Междувременно пътната обстановка в Северозападна България постепенно се нормализира. Тежката метеорологична обстановка в област Видин доведе до прекъсване на електрозахранването на 15000 абоната. Голяма част от авариите са отстранени. Спасителните екипи са помогнали за изтегляне на 21 леки автомобила и един автобус. Създадена е необходимата организация и има готовност за своевременно транспортиране на тежко болни или подлежащи на хемодиализа граждани и родилки, съобщиха от Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
Събития
406 г. — Германските племена вандали, свеби и алани преминават река Рейн и заемат Галия.
1600 г. — Английската кралица Елизабет I създава Източноиндийската компания и ѝ дава широки привилегии за търговия с изтока.
1687 г. — Първите хугеноти отплават от Франция за нос Добра надежда.
1857 г. — Кралица Виктория избира Отава за столица на Канада.
1879 г. — Томас Едисън показва за пръв път разработеното от него електрическо осветление (Менлоу Парк, Ню Джърси).
1880 г. — Приключва първото официално преброяване на населението в Княжество България — установен е общ брой 2 007 919 жители.
1881 г. — За председател на Държавния съвет на Княжество България е избран Тодор Икономов.
1887 г. — Приключва първото преброяване на населението в България след Съединението — установен е общ брой 3 154 375 жители на княжеството.
1919 г. — В България е създаден Трети държавен съд със задача углавно преследване на министри от правителството на Васил Радославов във връзка с участието на България в Първата световна война.
1932 г. — Съставено е четиридесет и деветото правителство на България, начело с Никола Мушанов.
1942 г. — Излиза първият брой на вестник „Отечествен фронт“.
1944 г. — Втора световна война: Унгария обявява война на Германия.
1946 г. — Президентът Хари Труман обявява край на военните операции на САЩ във връзка с Втората световна война.
1955 г. — General Motors става първата американска фирма с приход от над 1 милиард щатски долара.
1968 г. — Мариен Нгуаби встъпва в длъжност президент на Република Конго.
1968 г. — Съветският свръхзвуков пътнически самолет Ту-144 извършва първия си полет, два месеца преди аналогичния европейски самолет Конкорд.
1978 г. — В Полша започва така наречената Зима на столетието — северната част на страната е парализирана от снеговалежи, в най-големите градове са прокопани по няколко тунела за движение само на градския транспорт.
1982 г. — В Полша е прекратено военното положение.
1984 г. — САЩ се оттегля от ЮНЕСКО.
1985 г. — Великобритания се оттегля от ЮНЕСКО.
1990 г. — Руснакът Гари Каспаров запазва титлата си на световен шампион по шахмат, побеждавайки сънародника си Анатолий Карпов.
1991 г. — Официално се обявява разпадането на Съветския съюз.
1993 г. — Перу става република.
1999 г. — Борис Елцин, първият демократично избран президент на Русия, доброволно подава оставка и предава поста на Владимир Путин.
1999 г. — Панамският канал официално минава под юрисдикцията на Панама.
2002 г. — Изключен е Първи ядрен реактор на АЕЦ Козлодуй.
2005 г. — Лавина в словашките Татри причинява за смъртта на 7 скиори.
2006 г. — Погребан е Садам Хюсеин — бивш диктатор на Ирак, екзекутиран чрез обесване.
2006 г. — Изключени са 3 и 4 реактор на АЕЦ Козлодуй
Родени
1491 г. — Жак Картие, френски пътешественик и откривател († 1557 г.)
1514 г. — Андреас Везалий, фламандски анатом и хирург († 1564 г.)
1738 г. — Йохан Херман, френски зоолог († 1800 г.)
1741 г. — Мари-Изабел дьо Бурбон-Парм, императрица на Свещената Римска империя († 1763 г.)
1763 г. — Пиер-Шарл Вилньов, френски адмирал († 1806 г.)
1830 г. — Исмаил паша, владетел на Египет по време на Османската империя († 1895 г.)
1838 г. — Емил Лубе, президент на Франция († 1929 г.)
1845 г. — Никола Пашич, министър-председател на Сърбия († 1928 г.)
1869 г. — Анри Матис, френски художник († 1954 г.)
1880 г. — Джордж Маршал, американски генерал, Нобелов лауреат през 1953 г. († 1959 г.)
1886 г. — Андрей Нюйоркски, български митрополит († 1972 г.)
1894 г. — Анна Каменова, българска писателка (†1982 г.)
1901 г. — Олга Блажева, българска поетеса († ?)
1904 г. — Хаяши Фумико, японски писател († 1951 г.)
1912 г. — Джон Фрост, британски офицер († 1993 г.)
1927 г. — Свами Вишнудевананда, индийски гуру († 1993 г.)
1933 г. — Семьон Фарада, руски актьор († 2009 г.)
1937 г. — Аврам Хершко, израелски биохимик, Нобелов лауреат през 2004 г.
1937 г. — Антъни Хопкинс, британски актьор
1941 г. — Алекс Фъргюсън, шотландски футболен треньор
1943 г. — Бен Кингсли, британски актьор
1943 г. — Джон Денвър, американски кънтри певец († 1997 г.)
1944 г. — Иван Въжаров, български футболист
1948 г. — Дона Самър, американска поп певица († 2012 г.)
1951 г. — Том Хамилтън, американски рок музикант (Aerosmith)
1954 г. — Херман Тилке, германски строителен инженер на състезателни писти за Формула 1
1957 г. — Фабрицио Меони, италиански мотоциклетен състезател
1959 г. — Вал Килмър, американски актьор
1965 г. — Гонг Ли, китайска актриса
1965 г. — Никълъс Спаркс, американски писател
1972 г. — Грегори Купе, френски футболист
1973 г. — Николай Цискаридзе, руски балетист
1977 г. — Сай, южнокорейски певец
1978 г. — Ана Пападопулу, българска актриса
1981 г. — Дениз Чакър, турска актриса
1987 г. — Сейду Думбия, котдивоарски футболист, футболист на годината в Русия за 2011 г.