Коледен сън

Всеки вярва в коледните чудеса – кой повече, кой по – малко, един скрито, друг явно. Но те най – вероятно съществуват, след като все още никой не е  доказал обратното. Точно както никой не е доказал, че сънищата са случайни измислици на човешкото въображение. А и дори да са такива, връзката им с психичните процеси ги прави значими. Любопитството към сънищата никога не е стихвало и на тяхната мистериозност, приказност, неразгадаемост са предавани символика и смисъл с голяма стойност. И те, като всичко друго в съвременния живот, са класифицирани, разделени в клъстери – предиктови (предсказващи), ретроспективни (свързани с миналото), фантазни, приказни и какви ли още не. От психологична гледна точка, това са волните трансформации на То, докато Свръх Аз спи.

В коледната нощ една талантлива млада жена от Варна – писателката и художничка Надя Уорендър сънува необичаен сън (та кой ли сън е обичаен?). Сънува приказно момиче с приказни дрехи, приказни бижута и приказен грим. Като всяко момиче и това е на прием, и като всяка писателка, Надя присъства като очевидец. Най – учудващото за самата нея, което я изтръгва мигновено от съня, е, че тя познава приказното момиче. Скача от леглото, грабва лист и акварелни бои и пресъздава образа, такъв, какъвто го е запечатала в паметта си. Знае, че всяка минута е ценна, защото колкото повече се отдалечава творецът  във времето от преживяването, толкова по – малко детайли ще може да възпроизведе с първоначалната им сила на въздействие. Коя е дамата от съня ли? … Нейната творческа приятелка поетесата Мариела Русева. С риск да не бъде правилно разбрана, Надя Уорендър все пак решава да сподели с поетесата своя сън и да й подари провокираната от него картината като коледен подарък.

Хората обичат чудесата. Обичат случайните (или може би не ) съвпадения, които правят живота не само интересен, но и знаков. Някои дни и нощи са по – специални. Тогава витае по – различен дух, енергията е наситена с вибрации на надежда, вяра и любов. Един странен коледен сън, наситен с необясним и вълнуващ коледен дух със сигурност предвещава нещо, подсказва, насочва, защото всички отговори, които са ни необходими, сме самите ние и нашата духовна същност. Сетивата ни не изпълняват проста оперативна функция, а тяхната активност е предпоставка за по – висшата форма на интерпретация на света, защото чуваме, за да слушаме, виждаме, за да гледаме, вкусваме, за да се наслаждаваме, усещаме докосване, за да осъзнаем, че сме желани и желаем. Затова не подтискайте приказните си просветления, а ги споделяйте с другите. Докосванията, които идват до вас по неведоми пътища, предавайте след себе си като духовна щафета. Щастието съществува само в споделеността, взаимността и съпреживяването. Кой знае, може би причината, поради която Надя Уорендър нарисува своята картина, е именно, за да имам повод и възможност да ви кажа всичко това, точно по Коледа … А казват, по Коледа се случват чудеса …

Автор на текста: Мариела Русева

Фотограф: Любомир Маринов – bulo