Българската 2014: малки азбучни поуки

Годината си отива и мнозина с радост я загърбват, защото често формалният водораздел на времето служи като мотивация да започнем начисто, с повече разум, със съсредоточени и събрани сили и енергия. Над българското общество не витаят кой знае какви надежди и очаквания за предстоящето и една от причините е, че 2014 бе доста аморфна и апатична година. Събитията в нея се лашкаха едно подир друго и без особена логика. Изтощените от глухотата на управляващите и циничните заграждения между тях и гражданите протести не успяха да свалят правителството на Орешарски, то бе “уволнено” от основния си “работодател” ДПС. И за да не забравяме да задаваме непрекъснато въпроса КОЙ, вече по-скоро риторичен и символен в търсенето на отговорност от властта, оттеглящата се коалиция на задкулисието спретна и малък банков преврат. Той пък ни напомни за недалечната ни постпреходна история на организирани банкови фалити и източване на огромни капитали от държавата, сякаш за да отбележи 25 годишния юбилей на промяната.

Имаме ли избор по избори?

Проведените по “прекроен с преференции” кодекс европейски и предсрочни парламентарни избори показаха, че половинчатостта винаги дава съмнителни резултати. Преференциите от една страна “циментират” водачите на партийни листи, от друга позволяват разместването по-надолу. Именно тази “допустима волност” предизвика двусмислени и случайни непредвидимости: нарицателен за БСП стана номер 15 на изборите за Европейски парламент, защото създаде голямо и сеирджийско увеселение у всенародната публика.

Преференциите, уви, посочиха и нарастващата масова неграмотност сред “задължените” да гласуват партийни и корпоративни електорални групи – на парламентарните избори настъпи объркване дори сред ДПС листите. Нарицателният гаф, несъмнено е Ана Баракова – но несъмнено гафът е в унисон с партията, която я излъчи и отлъчи. От друга страна пък в парламента влязоха вечният опозиционер Кадиев от БСП, поставен в “опашката” на листите и икономистът Мартин Димитров от РБ. С други думи, в предстоящите промени на Изборния кодекс акцентът трябва да бъде върху мажоритарния избор, може би той ще ни научи да мислим с главите си – а не широко рекламираното задължително гласуване.

Какво ще удържи общността ни?

2014 ни посочи и знаковата разпарчетосаност на обществото: не само с рекордния брой партии и коалиции, влезли в парламента, а и с усещането, че няма идея и цел, която да удържа пръскащата се по шевовете си наша общност. Не само че няма спойка между безбройните групи, съсловия и организации в България, а напротив – множат се разделителните линии, растат ожесточенията и противопоставянето, набъбват агресиите и настръхването на всеки срещу всеки. Този “модел” май бе официално патентован от създадените “контрапротестиращи формирования” на предишното правителство, но уви, не само не си отиде с него, ами и се разрастна. Управляващата днес коалиция е длъжна много внимателно да прецизира посланията си, да изнася “на светло” не само противоречията и колебанията си, а и постиганото съгласие, за да настъпи в обществото известно успокоение. Засега се случва точно обратното – а да не забравяме, че обществото е на ръба на “нервна криза”.

2014 ни подсказа и колко същностен е гражданският натиск: той вече има своите малки победи, и Слави Бинев бе сменен, и решенията около пенсионните фондове и НОИ ще бъдат преразгледани.

Една смешно-тъжна и жестока поука в края на годината ни предоставят и лупингите на Бареков: да спрем с производството и консумацията на политическо ГМО, защото се оказва много вредно.

Автор: Deutsche Welle