Първият ден от Нова година
с топли ботуши гази в снега
и си проправя синя пъртина
и си измисля разни неща.
Щипе студът нослето му чипо,
вятър побутва го силно в гърба,
в утрото няма кого да попита
ни за посока, ни за следа.
Тъкмо изпрати Стара година,
тихо отрони тъжна сълза,
а по прясната синя пъртина
Новата пуска се с бърза шейна.
Мина край него, отнесе му шала
и го затрупа в пряспа мечти,
снощи в съня си я беше видял,
ето, че днес покрай него лети.
Подир шейната й гледа с възхита –
смела и дръзка, със сини очи,
можеше нея за пътя да пита,
ала завоят вече я скри.
автор: Мариела Русева
фотограф: Румен Русев
