Снежен прах се сипе,
стряха натежава,
а под нея тихи
стъпки преминават.
Скърцат снеговито,
колебливо спират,
тъмното прелита,
в стряхата се взира.
Светлина игриво
зад пердето шава,
някой срамежливо
личице подава.
На нощта поглежда
във очите сиви
с тихата надежда
стъпките да види.
Те пък пряспа прясна
разтопяват в мрака –
колко е прекрасно
някой да ги чака…
автор: Мариела Русева