Вятърът снежинки гони
в двора, вдига ги в рояци,
яростно огъва клони
и оставя зимни знаци.
Със юмрук вратата блъска,
ала нежелан остава,
ледени иглици пръска
по прозорците тогава.
И под стряхата подостря,
острозъбите висулки,
във комина свири проста
партитура за цигулка.
Зад пердето побеснява,
че не може да наднича,
жива, огнена жарава –
нестинарено момиче,
там танцува във камина
и на топъл хляб ухае,
в чаши със червено вино
блика тайнствена омая.
Нека вятърът обиден
всичко вън да преобръща,
тъй ще ни е много свиден
светлият уют във къщи.
автор: Мариела Русева