Хонгконг за първи път през тази година изкуствен интелект бе вкаран във висшия корпоративен мениджмънт. „Научните изследвания и технологиите в момента са толкова напреднали, че можем да изградим всичко, което искаме – ние сме ограничени единствено от въображението ни“, казва Джъстин Ратнър, корпоративен вицепрезидент на Intel. И всичко изглежда възможно. Самоходни превозни средства може да са началото на цели компании, чиито „служители“ се състоят само от интелигентни машини.
Швейцарският мозъчен тръст Gottlieb Duttweiler Institute (GDI) проектира на базата на мисълта на Ратнър четири сценария, които показват как би могъл да изглежда един силно свързан в мрежата свят през 2030 г. и какви последици би имало това за различните видове дружества. Въпреки това сценариите не трябва да се тълкуват като прогнози. Те описват екстремни случаи, които няма да се срещат в тази форма. Авторите искат да предоставят референтни точки за настоящото развитие на нашето общество.
Въпреки че, както казва Джъстин Ратнър, всичко е възможно, това не значи, че ще стане и реалност. „Ако технически възможното надмине адаптивността на човека, техническият напредък ще зависи все повече от хората“, пишат авторите.
В крайна сметка обществото трябва да преговаря накъде отива. Механизацията може да продължи по-нататък и онова, което днес звучи като научна фантастика, може да се превърне в реалност. Но може да се случи и нещо съвсем различно: страхът от пълен контрол от страна на правителствата или корпорациите би могъл да доведе до отхвърляне на технологиите.
А ето и четирите възможни сценария.
Сценарий 1: Google, Apple и Сие си поделят света
През 2030 г. хората вече няма да се определят по националност, а по своята принадлежност към корпоративните държави. Те ще се движат във вселените на Google, Facebook или Apple – това са новите страни.
Желанията и човешкото поведение ще може да се прогнозират чрез алгоритми, които анализират огромно количество данни. „Устройствата ще могат да разберат хората“, казва Карин Фрик, който е в Изпълнителния съвет на GDI и е съавтор на изследването.
Гражданите на вселената Google поверяват на Google всички свои данни и получават за това превъзходно обслужване. Колата, хладилникът и отоплението ще мислят в бъдеще в перспектива вместо хората, а супермаркетът ще доставя стоки, преди хората дори да знаят, че имат нужда от тях.
Това е възможно, тъй като всички устройства, които ще използва човешката раса през 2030 г., събират данни и комуникират помежду си. Това работи само в случай, че потребителят използва продуктите на един производител.
Който живее в света на Google, ще има малко контакт с тези, които живеят в света на Apple. „Удобно е да останете в рамките на една система“, казва Фрик. Всеки ще живее в един гигантски кампус на Google или Apple.
Там човек ще израства, ще намира приятели и ще се влюбва. „Това е като едно голямо семейство – но то ще разполага с достатъчно разнообразие, за да остане интересно“. Едно посещение на някой от Google в света на Apple може да бъде като пътешествие до Америка. „Контактите не прекъсват, само стават все по-редки“.
В центъра на тези общества е потребителят. Налице е висок натиск за адаптиране. Престъпността става маргинален феномен. Благодарение на тоталното наблюдение, което дава възможност на корпорациите да попълват базите си с данни, корпоративните държави могат да налагат спазването на Етичния кодекс и да санкционират нарушенията и престъпленията в аванс.
В този свят държавата почти не се появява – тя съществува формално, но властта е в ръцете на големите фирми. Те правят големи инвестиции в инфраструктурата и в работата в мрежа и имат пълен контрол над всички потоци от данни.
Сценарий 2: Човешката раса се отдръпва от модерните технологии
През 2030 г. голяма част от човечеството се отдръпва от модерните технологии. Те са забелязали, че технологичният прогрес им носи слаба полза, за това обаче им струва свободата и независимостта.
В подобно общество животът се забавя – хора започват да ценят своето спокойствие и уединение. Те вече не общуват по смартфона или по телефона, а лице в лице.
Икономическата свързаност също намалява. Повечето неща се купуват от местните пазари, а хората се опитват да задоволяват сами собствените си нужди.
За хората свободата на индивида става по-важна от икономическия растеж. В резултат на това основен губещ е инфраструктура, а материалното богатство намалява. В този свят единствената фиксирана мощ е националната държава.
Сценарий 3: Един децентрализиран интернет прави света по-добър
През 2030 г. човечеството живее в дигитален рай. То има свободен достъп до знания, цифрово образование и – благодарение на евтините 3D принтери, до децентрализирани производствени възможности. Резултатът е, че обществото е отворено, толерантно, прозрачно и креативно.
И това е така, тъй като властта над интернет вече не е в ръцете на компаниите или на отделни държави. Мрежовата архитектура се основава на автономията на индивида. Той е свободен да решава кой може да вижда и използва собствените му данни.
Затова и хората могат, без да губят независимостта си, да се възползват от предимствата на интернета на нещата.
В това общество всеки е в състояние да осъществи своите предприемачески идеи, тъй като информацията се споделя в световен мащаб. Икономиката ще просперира, защото „свободните клиенти са по-ценни от обвързаните, а и свободните хора са по-ценни от обвързаните“, казва Фрик. Те създават нови неща, те са креативни и се грижат за една икономическа динамика.
„Големите системи имат тенденцията да се втвърдяват. Те са загрижени само да запазят властта си“, казва Фрик. „Иновациите са базирани на малки системи“. Затова в този свят производството е локално с 3D принтери, които може да се възпроизвеждат и затова са почти безплатни.
Американският икономист Джереми Рифкин вярва, че чрез 3D печата невидимата ръка на пазара постига своя най-голям триумф, а именно, „тя създава най-ефективните пазари в света, с пределни разходи, близки до нула“. В такъв свят всички стоки са в изобилие и затова са почти безплатни.
Ето защо никой не реализира печалби. „Предимството на размера се губи, когато благодарение на 3D принтерите може да се произвежда всичко еднакво евтино и на местно ниво“, казва Фрик. „Функцията на големите компании изчезва, а с това и тяхната мощ“.
В резултат капитализмът абдикира – вместо това се създава една „икономика на споделянето“ на базата на обмен и самоуправление.
А с това и държавната структура се обръща с главата надолу. Светът вече не се нуждае от централна власт и избираеми представители. Чрез мрежата всеки гражданин може да се представлява сам.
Сценарий 4: 99% дигиталност
През 2030 г. се случва това, за което критиците на глобализацията и механизацията предупреждаваха отдавна – общото наблюдение и растежът без работни места са се превърнали в реалност.
Обществото е разделено на бедни и богати – при което 99 процента са бедните. Малцина са инвестирали в гигантското разширяване на цифровата мрежа и могат днес да определят какво ще се прави с нея.
Когато заплахата от тероризъм става твърде голяма, националните държави се оповават на операторите на мрежите, за да ограничат опасността с помощта на данните, които са събрани. Цената е висока. Политиката е слаба и зависима от желанията на елита. Промяна в обстоятелствата вече не се вижда.
Висшата класа кара машините и роботите да работят за нея. Човешкият труд е станал почти безполезен. Данните на 99% от населението се записват централно – като всички частни и търговски тайни. Който не принадлежи към елита, е напълно прозрачен.
Бедните се издържат с мръсни работни места – в свободното си време се радват на една виртуална реалност – средство на елита, с което се предотвратяват бунтовете. Социалната мобилност принадлежи на миналото…