Точно в полунощ яви се
сън за жълти слънчогледи,
дръпна тайнствени кулиси
и към лятото поведе.
Чорлаво и босо тича,
шапка сламена развява,
май изчурулика птиче,
вятър клони разлюлява.
Слънчогледи люшват пити
във мечтание копнежно,
а жуженето преплита
нишки с паякови мрежи.
Само, че на двора кресна
леден вятър, вой отекна
и съня за лято стресна,
даже въздухът му секна.
На кулиси от пердета
тънка връвчица се стегна,
а на зима силуетът
в тъмна сянка се облегна.
Но сънят за слънчогледи
във завивките притихна,
лятото си пак поведе,
топло е и се усмихва.
автор: Мариела Русева
фотограф: Любомр Маринов – bulo