Добро утро с Нова Варна на 06.01.2015

В областите Добрич, Варна, Бургас и Кърджали за днес е обявен код жълт заради очакван силен вятър. Във Варненска област ще духа силен север, северозападен вятър със средна скорост 12-17 м/сек. и пориви до 20-22м/сек.

Над Черноморието днес ще духа силен северен вятър. Облачността ще е по-често значителна, но без валеж. Максимални температури между 0° и 2°. Температурата на морската вода е 5-6°. Вълнението на морето ще бъде 3-4 бала.

През следващото денонощие с до умерен, в Източна България силен север-северозападен вятър в страната ще продължи да нахлува студен въздух. Облачността ще е променлива, главно над Източна България и планинските райони по-често значителна. Само на отделни места е възможно да прехвърчи сняг. Минимални температури между минус 6° и минус 1°, максимални между минус 2° и 3°, в София около минус 1°. Атмосферното налягане бавно ще се повишава и ще стане по-високо от средното за месеца.

Събития

1066 г. — За крал на Англия е коронован Харолд Годуинсън.

1579 г. — Осемдесетгодишна война: В Арас е подписан договор за създаване на Араския съюз на лоялните към испанския крал нидерландски провинции.

1720 г. — Публикуван е създаването на Компания на южните морета в Англия, която на практика съществува от 1711 г. и има монопол върху търговията с Южна Америка.

1838 г. — Американецът Самюъл Морз става първият човек, създал електрически телеграф.

1848 г. — Роден поетът-революционер Христо Ботев.

1853 г. — Американският президент Франклин Пиърс и семейството му претърпяват железопътна катастрофа — президентът и съпругата му Джейн преживяват, но загива 7-годишният им син Бен.

1853 г. — Основан е окръг Айлънд в щата Вашингтон, САЩ.

1900 г. — Лейдисмит (Южна Африка) е атакуван от бурите.

1912 г. — Ню Мексико става 47-я щат на САЩ.

1919 г. — В Германия започва формирането на Фрайкорпс — доброволни про-десни военни формирования, съществували в началото на 19 век, участвали във войната срещу Наполеон.

1929 г. — В Югославия крал Александър I Караджорджевич извършва държавен преврат и поставя начело на изпълнителната власт военните.

1929 г. — Католическата монахиня Майка Тереза, основала по-късно ордена Мисионери на милосърдието, пристига в Индия.

1930 г. — От Индианаполис до Ню Йорк е осъществено първото пътуване с автомобил с дизелов двигател.

1931 г. — Томас Едисън патентова последното си изобретение.

1939 г. — Германският химик Ото Хан прави публично достояние откритието си за разпадане на атомното ядро.

1940 г. — Втората световна война: Германските окупационни власти извършват масови екзекуции в Познан (Полша).

1942 г. — Пан Американ получава редовна линия за извършване на околосветски полети.

1950 г. — Великобритания признава Китайската народна република и между двете държави са установени дипломатически отношения.

1971 г. — В САЩ е синтезиран хормонът на растежа — соматотропин.

1972 г. — САЩ връщат на Унгария взетата по време на Втората световна война Корона на Свети Стефан — една от националните реликви.

1981 г. — Състои се премиерата на български игрален документален филм „Аз не живея един живот“.

1984 г. — Правителството на Тунис въвежда извънредно положение.

1992 г. — Президентът на Грузия Звияд Гамсахурдия бяга в Армения.

1994 г. — Американската фигуристка Нанси Керигън е намушката в левия крак от съперничката си и съотборничка Тоня Хардинг.

2002 г. — Германският ски скачач Свен Ханавалд става първият победител във всички състезания на Турнира на четирите шанци.

2005 г. — В Брюксел започва световен конгрес на имамите и равините за мир.

Родени

1367 г. — Ричард II, крал на Англия († 1400 г.)

1412 г. — Жана д’Арк, национална героиня на Франция († 1431 г.)

1486 г. — Мартин Агрикола, германски поет († 1556 г.)

1665 г. — Карл Лудвиг фон Насау-Саарбрюкен, немски граф († 1723 г.)

1745 г. — Жак-Етиен Монголфие, извършил с брат си първия полет с балон с горещ въздух († 1799 г.)

1799 г. — Джедидая Смит, американски пътешественик († 1831 г.)

1822 г. — Хайнрих Шлиман, немски археолог († 1890 г.)

1832 г. — Гюстав Доре, френски художник († 1883 г.)

1838 г. — Макс Брух, германски композитор († 1920 г.)

1839 г. — Георге Анджелеску, румънски политик († 1915 г.)

1848 г. — Христо Ботев, български поет и революционер († 1876 г.)

1850 г. — Едуард Бернщайн, немски общественик († 1932 г.)

1861 г. — Виктор Орта, белгийски архитект († 1947 г.)

1865 г. — Алексий Калайджиев, български духовник († ? г.)

1865 г. — Никола Жеков, военен деец († 1949 г.)

1866 г. — Алексей Апостол, финландски диригент († 1927 г.)

1866 г. — Антон Арнаудов, български революционер († 1948 г.)

1870 г. — Густав Бауер, германски политик († 1944 г.)

1872 г. — Александър Скрябин, руски композитор († 1915 г.)

1872 г. — Йордан Иванов, български учен († 1947 г.)

1875 г. — Атанас Калфов, български революционер († ? г.)

1878 г. — Стефан Добрев, български революционер († ? г.)

1878 г. — Карл Сандбърг, американски поет († 1967 г.)

1881 г. — Ернст Фесман, германски офицер († 1962 г.)

1881 г. — Тодор Оровчанов, български революционер († 1927 г.)

1882 г. — Александра Екстер, руска художничка († 1949 г.)

1882 г. — Антон Стериов, български революционер († 1924 г.)

1883 г. — Халил Джибран, ливански и американски поет († 1931 г.)

1884 г. — Исак Бродски, руски живописец († 1939 г.)

1884 г. — Кина Герджикова, българска актриса († 1950 г.)

1888 г. — Христо Николов Луков, български политик († 1943 г.)

1894 г. — Владимир Григоров, български художник († 1985 г.)

1894 г. — Освин Гролиг, немски офицер († 1944 г.)

1896 г. — Иван Маринов, български военен деец († 1979 г.)

1897 г. — Ференц Салаши, унгарски държавник († 1946 г.)

1900 г. — Мария Румънска, кралица на Югославия († 1961 г.)

1909 г. — Здравко Сугарев, български икономист († 1993 г.)

1909 г. — Моше Снех, израелски комунист († 1972 г.)

1913 г. — Едвард Герек, полски политик († 2001 г.)

1913 г. — Лорета Йънг, американска актриса († 2000 г.)

1915 г. — Боню Ангелов, български филолог († 1989 г.)

1915 г. — Джон Лили, американски писател († 2001 г.)

1921 г. — Христо Евтимов, български футболист († 2005 г.)

1927 г. — Ристо Кирязовски, македонски историк († 2002 г.)

1928 г. — Евгения Камова, българска писателка

1929 г. — Бабрак Кармал, афганистански политик († 1996 г.)

1931 г. — Едгар Лорънс Доктороу, американски писател

1933 г. — Олег Макаров, съветски космонавт († 2003 г.)

1935 г. — Клод Щайнер, австрийски психолог

1935 г. — Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела, съпруга на Симеон Сакскобургготски

1938 г. — Адриано Челентано, италиански певец

1944 г. — Ролф Цинкернагел, швейцарски имунолог, Нобелов лауреат през 1996 г.

1945 г. — Иван Григоров, български юрист

1946 г. — Сид Барет, британски музикант (Pink Floyd) († 2006 г.)

1953 г. — Малкълм Йънг, австралийски китарист (AC/DC)

1953 г. — Манфред Калц, немски футболист

1954 г. — Антъни Мингела, британски режисьор († 2008 г.)

1955 г. — Роуън Аткинсън, английски комик

1957 г. — Майкъл Фоул, американски астронавт

1958 г. — Димитър Петков, български режисьор

1958 г. — Людмила Путина, съпруга на Владимир Путин

1960 г. — Андреа Томпсън, американска актриса

1962 г. — Анджей Михалек, полски историк, писател и художник († 2007 г.)

1963 г. — Карен Мовсисян, арменски шахматист

1963 г. — Станислав Семерджиев, български сценарист

1965 г. — Бьорн Ломборг, датски политолог

1966 г. — Атилио Ломбардо, италиански футболист

1970 г. — Димитър Екимов, български музикант († 2008 г.)

1970 г. — Цанко Цветанов, български футболист

1986 г. — Петер Нортхуг, норвежки ски бегач

1989 г. — Андрю Керъл, английски футболист