Ярка, звездна огърлица
пълната луна обкичи,
тя с невинност на девица е
и с наивност на момиче.
Приласкава мисли блудни
с магнетичната си бледност,
облаци се нижат мудно
в безметежна, тиха ленност.
Сиви мрежи я оплитат,
тя сияе доверчиво,
за посоката не пита,
но искрят звезди ревниво.
Като, че за нещо знае,
но е призрачна и няма,
сякаш с чувства си играе
и е незарасла рана.
Спомени оставят щрихи
в целостта й съвършена,
някой посвети й стих и
помечта за друго време.
Чу копнежа тишината –
шепот в облачната прежда
и подшушна на луната
съкровената надежда.
автор: Мариела Русева
фотограф: Любомир Маринов – bulo