Пари за камерите във Варна няма и те няма и да работят скоро!

Голяма част от камерите по варненските кръстовища не снимат. Причината е, че вече повече от година липсва сервизна поддръжка за излязлата от строя видеотехника.

В момента капацитетът на системата е силно намален, разкри пред Дарик Владимир Тонев – зам.-председател на Общинския съвет и негов представител в смесеното дружество „Варна – Ефкон“. Той отказа да посочи какъв процент от уличните камери са извън строя, тъй като информацията в известна степен била конфиденциална. Тонев обаче уточни, че поддръжката на камерите била спряна в края на 2013 г.

Системата за видеонаблюдение във Варна е на стойност близо 10 млн.лв. Тя бе изградена през 2007 г. от българското представителство на австрийската компания „Ефкон АГ“. Мрежата от камери е собственост на създаденото съвместно търговско дружество „Варна – Ефкон“ ООД. В него дяловото участие на Общината е 48%, а останалите 52% са на „Ефкон – България“.

Източник: http://dariknews.bg

В края на миналата година стана ясно, че австрийците възнамеряват да продадат мажоритарния си дял във „Варна – Ефкон“. Въпреки че все още няма постъпило писмено предложение до Общината, през декември тук бе проведена среща на управителя на „Ефкон“ с ръководството на варненския парламент.

Обсъжда се и вариант, при който след преоценката на базата на актуалното им състояние, камерите да бъдат купени от МВР. В бюджета на силовото министерство обаче няма заложени средства за това. „Става въпрос за едни 5 милиона лева, които трябва да се платят на фирмата, която е изградила системата, за да може тя да заработи. А тези пари няма откъде да дойдат“, коментира шефът на местната полиция главен инспектор Николай Калчев. Той призна, че голяма част от системата за видеонаблюдение в града не функционира.

Австрийската фирма е възложила мониторинг на мрежата от улични камери. Анализът ще покаже колко от камерите са извън строя и какво е необходимо за отремонтирането им.

„Трябва да ни е ясно колко ще ни излезе ремонтът и как да направим така, че в бъдеще да бъдем независими от софтуерна гледна точка от австрийското дружество“, отбеляза Тонев. Според него трябва да се прецени дали няма да излезе по-изгодно закупуването на нови камери и нови устройства, тъй като сегашните са на по 7 години.

Системата за видеонаблюдение във Варна се състои от 8 КПП-та, 12 кръстовища, 10 пункта за видеонаблюдение и команден център в сградата на Областната дирекция на МВР, със 73 обзорни камери и 161 камери за издирване. Областната дирекция на МВР е единственият ползвател на системата. Полицаите са и единствените, извличащи ползи от нейното опериране, без да участват във финансирането, сервизирането и поддръжката.

Според една от клаузите на договора за изграждане на мрежата от камери до пълното изплащане на 4 850 000 евро – цялата цена на оборудването, то остава собственост на продавача. Това означава, че независимо че досега е извадила от хазната си половината от цената на уличния Биг Брадър, Община Варна не е собственик на системата.

Общината не оперира по никакъв начин с данните от уличните камери, заяви зам. кметът по сигурността и обществения ред Тодор Иванов. При всички положения обаче силно намаленият капацитет на работа на камерите се отразява негативно на обществения ред в града, смята Иванов, който е бивш началник на варненската полиция.

„Когато хората знаят, че има видеонаблюдение, се съобразяват, малко или много, и с правилата за движение, и с начина на поведение. Сигурността е нещо, което е важно за такъв град като нашия – голям, с много туристи, с голям поток от хора, с много автомобили. А част от тези камери са с високо качество и могат да заснемат не само номерата на колите, но и лицата на хората“, припомни зам.-кметът. Според Иванов системата от камери е много полезна, а едно от доказателствата за това е установеният във Варна съучастник на атентатора от летището в Бургас.

Благодарение на дигиталните „очи“ по варненските кръстовища само за първите 9 месеца от пускане на системата бяха задържани 29 откраднати коли и още 10, обявени за издирване по линия на Интерпол. Престъпността в зоните, охранявани с камери, спадна. В районите на обхват не бяха регистрирани автокражби, многократно бе намалено уличното разпространение и употреба на дрога, до минимум бяха сведени джебчийските кражби, значителен бе спадът на нарушенията на обществения ред.