* Снимки „Нова Варна“
Една от най-красивите забележителности и впечатляващи достойнства на Варна е Морската градина на града. Тя е много повече от място за отдих, развлечение и разтуха. Впечатлява с богата история и културни монументи, но инфраструктурното й състояние кара гражданите да си задават въпроса с какво лице ще посреща града туристите си. Вместо почистени алеи, асфалтирани пътеки и подкастрени дървета намираме кал, непочистени локации и необезопасени райони.
/алея в Морска Градина/
С какво гарантирано спокойствие данъкоплатците биха пуснали децата си да тичат и играят, когато около тях са надвиснали изгнили дървета, чакащи може би следващия вятър, за да паднат над нечия глава? Как биха могли майките да бутат бебешките колички, когато алеите, предназначени за разходка олицетворяват кална баня в някой СПА център? Парадоксално е, че точно на алея, обозначена като място за „Тиха разходка на майки с деца“ се забелязва отворена и опасна шахта. Това са проблеми, които ще стоят незабелязани и ще изглеждат незначителна на фона на по-мащабните проблеми на града и жителите му. Но трябва ли да чакаме да се случи поредното нещастие, за да се вземат мерки? Трудно ли е да се предприемат превантивни действия, които вероятно ще спестят поредната новина от криминалната хроника?
/необезопасена шахта/
/тиха алея за разходки в Морска градина/
/място за отдих на майки с деца/
Правят впечатление поставени частични заграждения, вероятно монтирани, за да предпазват минувачите от инциденти. Но с каква конкретна цел – остава въпрос на догадки и предположения, защото указателни табели липсват.
/обезопасителна ограда над морска алея/
Морското казино, през годините събрало стотици желаещи да се веселят, днес е платно за рисуване на графити от уличните артисти. Красивата му архитектура е само носталгичен спомен.
/Морско Казино Варна/
Някъде между напукания асфалт и проблемът със стопанисването на Морската градина, стои безрасъдното отношение на част от обществеността към пейките и всичко останало, планирано да бъде обществено благо в градината на Морската столица. С отрицателен отговор остава въпросът: „Оценяват ли хората, общественото материално благо? И продължаваме да се питаме – до кога ще се отнасят с отговорност и морал само към това, което стои от вътрешната страна на заключената им входна врата?“
/площадката с шадравана/
/тръба за отпадни води до „мостът на желанията“/
/жилище за бездомници/