115-та годишнина от кончината на Капитан Петко Войвода отбелязваме днес – 7 февруари.
Цветя и венци ще бъдат поднесени на гроба на капитан Петко Войвода в старите градски гробища във Варна, както и на паметника, намиращ се в градинката пред Варненски районен съд.
Поклонението ще се състои днес от 13:30 часа на гроба на героя в централен гробищен парк гр. Варна. Панахидата е организирана от Тракийско дружество „Капитан Петко Войвода“ – Варна. Гости и дейно участие ще вземат сдружение „Родопски хайдути“, сдружение клуб миноносец „Дръзки“, гайдари от състава „Капитан Петко Войвода “ с ръководител Иван Балабанов, четите на Пейо Буюклията и на бат Петьо Провадийски от сдружение „Пазители на българщината“. След поклонението на гроба, по идея на сдружение „Родопски хайдути“ ще се проведе шествие до паметника на капитан Петко войвода, където ще бъдат положени цветя. Шествието ще продължи до мястото където се е намирала къщата на героя. Нека с падане на колене и сведени глави отдадем заслужената чест на този велик българин.
През месец май 2011 година, Петко Кирков Киряков – Капитан Петко Войвода бе удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Варна“.
Петко Киряков Калоянов (Петко Каракирков), известен като Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер. Роден е на 6 декември 1844 г в Доган Хисар (днес Гърция). Посвещава живота си на освобождението на българските тракийски земи и обединението им с България. Спечелва прозвището си капитан на о.Крит заради организаторските си качества и храброста.
За живота му във Варна:
В края на руско-турската война, Капитан Петко войвода гостува в Русия на ген.Скобелев – по негова покана. Там генерала го представя ня император Александър II, като императора му дава още веднъж званието капитан за участието във войната и го наградил с Георгиевски кръст за храброст м подарявайки му имение в Киевска губерния
Около година се повъртял в губернията след което я продал и се върнал в България. Но когато стъпил на българска земя не ми позволили да продължи към целта му – Източна Румелия за това остава за малко уж във Варна
Самият той се определя като „заточеник във Варна“
През 1892 бива заподозрян че развива антистамболовска дейност и готви покушение срещу министър-председателя. Бива арестуван и изтезаван лично от варненския градоначалник в подземията на Римската кула. Не е бил изкаран пред съд и без присъда е заточен в стария турски участък до Римската кула до 1894 г. След като излиза става учредител и член на настоятелството на тракийското дружество „Странджа“, което 56 години след смърта му, ще изпрати искане за създаване на паметник в негова чест. Във Варна живее 20 години, ръководи дружеството до последните си дни. На 7 февруари 1900 г на 55-годишна възраст почива от рак на стомаха. Погребват го в старите варненски гробища.