СЕБЕЛАБИРИНТ
Във моя собствен лабиринт
безцелно обикалям,
понякога търча на спринт,
понякога забавям.
Загубвам се на сто места
и на безброй отломки,
не знам как да се събера
и целостта не помня.
А искам да съм като тях,
да знам каква да бъда
и да не зървам само страх,
стаен зад всеки ъгъл.
Да не студувам от жарта
и в пек да не треперя,
да не изпращам заранта
залеза от вчера.
Дали ще стигна до това?
То толкова е просто,
несъществуваща врата,
щом винаги залоствам.
Как искам теб да приютя
във лабиринта тесен,
а ти във своята душа
с молитва да ме сместиш.
стихове: Мариела Русева
фотограф: Любомир Маринов – bulo