Московски говори за натиска върху медиите

Mинистърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски изрази готовност за редакции в подготвяния закон за електронните съобщения, които да гарантират, че няма да се допуска възможност за упражняване на натиск върху медиите. Московски заяви това при участието си в седмичното обзорното предаване „На 6-ия ден“ на „Радио К2“.
Разговорът започна именно с тревожната тема за промените в закона за електронните съобщения. Водещата Илиана Беновска зададе въпроса: „Като министър на транспорта, Вашето Министерство е вносител на промени в закона за електронните съобщения, защото Вие отговаряте не само за транспорта, а и за информационните технологии и съобщенията, които промени, под диктата на европейска директива – наказателна процедура, Ви дават възможност или поне засега всяват съмнение, че е възможно КРС и лично председателят й Божков еднолично да спира медии без съдебно решение. Обяснете кратичко, каква е философията на това изменение?“

Министър Московски отговори, че от КРС се твърди, че във всички държави от ЕС функционира такъв механизъм – независимият регулатор има право на предварително изпълнение, когато трябва да наложи санкция, но лично Московски не е проверил това твърдение. „Както заявих и на Транспортна комисия, екипът, който е подготвял текстовете и от Министерството, надявам се и колегите от КРС да откликнат, сме на разположение буквално от понеделник и сме готови да внесем промени между първо и второ четене на закона, такива, че да гарантират спокойствие на медиите, че няма да се упражни никакъв натиск върху тях, необективен или по никакъв начин към тях няма да се отнасят силово и несправедливо.“

Беновска попита министър Московски да опише европейската директива, той отговори, че не е запознат в детайли с нея, но логиката на директивата е да бъде в интерес на потребителя, най-защитен да бъде потребителят. „Не бива наистина по никакъв начин да допускаме да има субективизъм и който и да е на мястото на независим регулатор да не може, да не позволява на обществото да получава информацията по надлежния начин от медиите.“ Г-н Московски заяви, че ще направи проверка в кои европейски държави е въведена тази практика и обеща, че ако директивата не е публична, тогава Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще я качи на сайта си, за да стане публична. „Кога ще публикувате евродирективата, за да спра аз лично да питам, дали ще спирате медиите?“, попита Беновска. Министърът отговори категорично, че още в понеделник ще бъде публикувана.

Относно БДЖ

„Г-н Московски, нека да отидем към горещата тема, която Ви създава доста проблеми – това е социалният във всяка държава железопътен транспорт, който в България се е превърнал в място за кражби на онези, които работят в него и място на изключително неудобство и мръсотия за онези, които го ползват, и в него се налива една огромна държавна субсидия. Вчера гледах репортаж по една от националните телевизии, в който се изчисляваше, че едно пътуване на човек, който плаща едно левче за превоз например София-Банкя, практически струва на държавата около 45 лева превоза на един човек.“, попита водещата.

Ивайло Московски сподели, че този репортаж го е объркал, защото преди две седмици от същата телевизия е имало репортаж, който е изразявал противоположно мнение. „Когато започнахме да спираме именно тези най-губещи влакове, започнаха да дават репортажи как децата не могат да ходят на училище, как пенсионерите не могат да отидат да си купят лекарства и как хората не могат да отидат на работа, въпреки че казусът е същият – влак, който прави много повече разходи, се возят 5-6 човека, абсолютно не ефективно. Влакът е икономически на загуба, откъдето и да го погледне човек. Тогава посланията бяха в друга посока, че ние отнемаме социалните придобивки на хората, че трябва да върнем спрените влакове, което и направихме. Вчера гледах репортаж точно обратното.“ На въпрос – „Как ще се справите с това, да не би да Ви струва на Вас главата този, донякъде може би иницииран и от други причини, обществен скандал, икономически причини, на интереси…?“, министър Московски каза, че темата е сериозна. Той продължи с това, че относно огромните субсидии България инвестира най-малко пари от цяла Европа в железници, включително и от държави, които не са член на ЕС. „Темата е по-сложна. Тя изисква сериозни и устойчиви действия, поведение, затова ще внесем в парламента стратегия за поне 7-10 годишни мерки, свързани с инвестиции, свързани със социализация и ако парламентът вземе това решение, ще задължи всяко едно правителство, дали сме ние, или някой друг, да спазва тази стратегия, която да гарантира оздравяване, развитие на железницата и междувременно ще текат процеси за преговори с кредиторите, инвестиционни мерки, разбира се, вероятно съкращения и оптимизация.“
Какво се случва с европейските средства, които всички министерства, в това число и Вашето, очакваме?

„Ние в ОП „Транспорт“ като проекти сме по-подготвени, отколкото бюджета, с който разполагаме. Имаме проекти, които надвишават доста бюджета, който ЕК разпределя и на практика се надяваме, да успеем да намерим и други форми на финансиране.“ Министър Ивайло Московски продължи, че продължават строят основните транспортни коридори, да се извършват по тях модернизация – основно жп-сектор, магистрали, водни проекти. Той сподели, че след около 4-5 години се надява, да се направи връзка между турска граница и сръбска граница с железница, която ще пътува с 200 км в час, да успеят да закупят нови влакове за това направление, както и пристанище Бургас през Пловдив за София.

„Вие казахте, че сте преподготвени с проекти, които надхвърлят очакваните европейски средства във Вашия ресор. Планът „Юнкер“, който все още не е разработен, но практически предвижда раздвижване на частните инвеститори в съответните европейски икономики, има ли някакъв шанс Вие да намерите подобна схема за БДЖ, за Български пощи, за подпомагане изобщо на сектора?“, попита Беновска. „Не съм голям оптимист за проекти по плана „Юнкер“, тъй като средствата от него ще се използват основно като гаранции по изпълнение на предимно приходно-генериращи проекти. БДЖ не е такъв. За съжаление нямаме много приходно-генериращи проекти, за да привлечем частни инвеститори, особено в инфраструктурата“, така министър Ивайло Московски завърши разговора си.