ПОЕЗИЯ – МАРИЕЛА РУСЕВА

СЕБЕЛАБИРИНТ

Във моя собствен лабиринт

безцелно обикалям,

понякога търча на спринт,

понякога забавям.

 

Загубвам се на сто места

и на безброй отломки,

не знам как да се събера

и целостта не помня.

 

А искам да съм като тях,

да знам каква да бъда

и да не зървам само страх,

стаен зад всеки ъгъл.

 

Да не студувам от жарта

и в пек да не треперя,

да не изпращам заранта

залеза от вчера.

 

Дали ще стигна до това?

То толкова е просто,

несъществуваща врата,

щом винаги залоствам.

 

Как искам теб да приютя

във лабиринта тесен,

а ти във своята душа

с молитва да ме сместиш.

 

стихове: Мариела Русева

фотограф: Любомир Маринов – bulo