Спасяването на Kрайбрежна алея – стига приказки, време е за действия!

* Снимки: „Нова Варна“

Варна е моят любим град и не искам да виждам подобни пейзажи. Пейзажи, които по нищо не се различават от уличното гето на крайния квартал в който и да е български град. Морската алея трябва да привлича и граждани, и туристи, а не да изглежда като току-що бомбандирана зона в Донецк. Крайбрежната алея трябва да е символ на красота, не болна рана в егото на варненци.

/изглед към Калните бани/

Чакаме лятото да дойде, слънчевите лъчи да изгонят калта и тя да остане само в сградата, предназначена за калолечение.

 

/така изглежда тротоарът в централната част на алеята/

Положението не е по-различно в разгара на туристическия сезон. Наближава времето, в което облаците ще се вдигнат и лятото ще доведе новата вълна туристи във Варна. Ще кажете – за дупките, мръсотията, калта и трагичния вид на постройките на морската алея са виновни онези с костюмите и вратовръзките. Прехвърлянето на топката във вратата на местния парламент е стара стратегия. Добрите практики ни показват, че нещата се получават там, където хората искат това да се случи, където обществото оказва натиск и си иска своето. Какво ще рече това? Вината за настоящото състояние я носим всички ние. Ние, които мълчим. Ние, които нехайстваме. Ние, които не изискваме. Ние, които гледаме, а не виждаме. Ние, които си хвърляме фасовете и бутилките от бира по тротоара, защото „не е голяма работа“.

 

/Калните бани отвън/

Съществуващото мнение, че гражданите нямат вина се е превърнало в достоверна истина до такава степен, че ще са необходими много повече от машини за почистване, пребоядисване и асфалтиране на обществения манталитет. Драсканиците от снимката вероятно са дело на хлапета, а може би и на по-зрели момчета и/или момичета. Но те не са паднали от небето, те са възпитани в домове, в които малко се е говорело за опазването на околната среда, градските площи, моралните ценности и уважението към  труда на околните.

                                            /Стълбите, водещи към сърцето на Морската градина/

Това може да се оправи чрез гласа на гражданското общество и полагането на много повече старание от страна на общинските служители. Какво може да направят гражданите на Варна? Да си поискат това, което им се полага. Да не се страхуват да пишат, сигнализират и вдигат шум, защото истинските работодатели са гражданите, а не чиновниците. Да не стоят безучастни, когато видят, че други поругават, рушат или бездействат. Да дадат пример на децата си като поне веднъж вдигнат обелка, опаковка или други боклуци от земята. Искаме младото поколение да е съвестно и да пази, но децата не слушат какво се говори, те гледат какво се върши. Нали трябва да се започне от някъде? Не ви ли се струва това добро начало?

                                                /красива гледка от необезопасен участък/

Истината е, че българското общество е болно. Варна като част от това общество също страда. Да, лечението и възстановяването ще са трудни. Въпреки всичко тя си остава пристанището, което сбъдва мечти. Морската алея е мястото, от което варненци и гости на града могат да се насладят на синия хоризонт. Тя е такава сега. Представете си колко ще е красива, когато оздравее.