Едва ли Свети Валентин е предполагал, че през 21 век светът (с изключение на Северна Корея) ще изпадне в истерия на датата, в която Англиканската и Римокатолическата църква почитат делото му. Тук няма да намесваме полемиката трябва ли да отбелязваме празници, които нямат отношение нито към произхода, нито към историята, нито към битието в България. Защото в „глобалното село“, в което живеем много от празниците се превърнаха в общи. Обратно към мъченика Валентин. С цялото ми уважение към него, но днес изглежда така, сякаш 14 февруари не е негово дело, а на производителите на: шоколад, плюшени, дървени и пластмасови сърца, спално бельо, бижута и луксозни картички с всевъзможни варианти на обяснението „обичам те“.
Ако не сте се захаросали и все още не сте в преддиабетно състояние, погледнете декорацията в моловете, големите търговски вериги и ресторантите, надпреварващи се кой пръв ще се напълни с резервации. Крайната картина се превръща в гротесков, житейски кич като добавим промоциите и отстъпките по случай празника – от калъф за таблет до микровълнова печка. Романтика. А къде са непретенциозно откъснатото кокиче (цъфнало през февруари, объркано от глобалното затопляне), написаното на ръка послание, танцът без музика в кухнята, докато приготвяте вечеря? Вероятно са останали някъде в трети век, когато е живял и Свети Валентин.
Какви са перспективите пред всички без половинка? Да си останат вкъщи, защото в заведенията ще ги атакуват висящи от тавана сърчица и всевъзможни декорации в червено и розово. Да изключат телевизора, защото в съботната вечер от всички програми ще вали романтика – от „Когато Хари срещна Сали“ до „Тетрадката“. Да спрат радиото, по което ще звучи топ 100 на най-романтичните песни през последните двадесет години.
Хората, които пренебрежително казват „долу 14 февруари“ не се противят толкова на празника, колкото на цялата показност и суета. Негативните коментари са отправени по-скоро към помпозността, маскирана като празник на любовта. „Защо получавам картичка със сърце на 14 февруари, а не през някой скучен четвъртък следобед?“- се питат част от тях. Защо трябва да кажа „обичам те“ в ден, в който ще го направи поне една трета от онези около седем милиарда жители на Земята? Любовта е любов, защото е лична и интимна. А търговците я разхождат като мечка от цирка по квадратните метри на магазините си.
Проблемът не е, че на 14 февруари се празнува любовта. Ако беше така, щеше да е прекрасно. Но на тази дата празнуват най-вече търговците, увеличавайки маржа на компаниите си. Тъжно е и някак си апатично. Чакаме 14 февруари, за да се почувстваме влюбени. 3 март, за да се почувстваме свободни. 6 септември, за да се почувстваме обединени. 22 септември, за да почувстваме независими. Четири дни от годината, а през останалите 361?