Варна – град на модерното робство

Какво е нужно за да живеем пълноценно? Финансово спокойствие за всички наши нужди от първостепенна важност, достатъчно време за отделяне на внимание върху усъвършенстването като личности и хора със цели стоящи над равнището на хапката и пийката. С други думи балансирано съотношение между величините пари и време.

Независимо от всички статистики за повишаване или понижаване търсенето на работна ръка във Варна, проблемът за масовата безработица стои нерешен, като ежегодно засяга стотици хора. А пазарът на труда в същото време не предлага адекватна трудова заетост отговаряща на всички нужди за пълноценно протичащ живот на средно-статистическият човек от 21 век. Като изключим професии като лекар, програмист, корабен инженер или капитан, длъжности, които не всеки може да върши, всичко останало представлява безмилостна комбинация между огромен брой часове и ниска заплата, която често варира или не бива получавана навреме. Професии като хотелски персонал, продавачи, готвачи, сервитьори, охранители, строителни работници, буквално представляват форма на робство, само че без веригите и камшиците. В такава обстановка, където напускането на работа представлява само по себе си огромен риск от неограничено време безпаричие и скука, съвсем естествено се проявяват ,,феномени“ като вербална агресия, атмосфера на напрежение, прояви на неприязън и всякакви странични ефекти от състояние на фрустрация.

Безработицата реално превръща големия брой работоспособни хора в града, независимо с образование или без, в хора, стоящи почти на равнището на средновековните роби. Другият инструмент са нископлатените длъжности, от които зависи не пълноценното живеене, а оцеляването. Времето остава най-вече за нуждите от първостепенна важност.
Реално Варна е пример за робство в свободата да правиш каквото решиш – робството на 21 век.

Автор: Пресиян Панчев