Живот в дроби. Какво е времето за всеки от нас

Колко често слушаме изречения от рода на ,,Докато се обърна и животът ми мина“? Нерядко, а и всеки от нас задължително е изпитвал усещането, че на моменти времето тече по-бързо, друг път по-бавно, отколкото предполага. Любопитно е, че човек има различни възприятия за времето в различните периоди от живота си. Това усещане е в пряко противоречие с времето в календара, часовника и т. н., където дните и часовете са непроменливи единици.

Земята се завърта около Слънцето в строго определена цикличност, луната прави същото около планетата. Месецът е приблизително един и същ брой дни, денят-часове, часът-минути и т. н. Тогава защо например една година ни се струва повече, когато сме на шест и далеч по-малко когато сме на двадесет и шест години. Защо времето за нас не е това, което е било, когато сме били деца.
Отговорът може би се състои в теорията на относителността на Айнщайн и в един феномен, наречен ,,скъсяване на времето“. Ако сложим дробна черта между едно година от живота ни и броя на годините в него, в различните периоди на развитие, се получава много интересно съотношение. Ако сме на шест годината е една-шеста от живота ни, то на двадесет и шест тя е една-двадесет и шеста. Ако сме на 56 и сложим 1 в числителя, то годината представлява една петдесет и шеста от него. Изглежда че времето не е само това което виждаме но и това, което мислим. Освен физическа то е и психологическа величина. Следователно времето е до известна степен и под наш контрол–- както можем да го забавяме, така и да го ускоряваме само със силата на мисълта си. И ние, съзнателно или не, го правим.

Времето зависи не само от мястото, в което го измерваме, от скоростта ни на движение (Айнщайн), но и от психиката ни, от това колко дълго сме живели на този свят, от допълнителните неща, които сме използвали, за да повлияем именно на „скоростта“ му, на „скъсяването на времето“.
Именно въздействието на този феномен – най-силно изразено в детската възраст е една от причините за огромното значение на детството (в психически план) за всеки човек, за по-нататъшното му развитие като личност, поведение и психическото му равновесие. Всички фактори, които по някакъв начин влияят на нашите усещания, възприятия, представи и съзнание влияят съответно и върху „скъсяването на времето“. Общо взето, индивидът се стреми да забави, да задържи скъсяването на времето, когато е в състояние на комфорт, но в редица конкретни случаи е налице точно обратния стремеж – обикновено, когато даденият човек се намира там, където не би искал да бъде – в затвора, казармата, на опашка за продукти, скучно заседание или лекция и пр. В такива случаи ни се струва, че времето тече по-бавно, главно защото или нищо не се случва, или се случва не това, което бихме искали, или се случва това, което определено не искаме.
Начини по които може да се въздейства психологически на изживяното от нас време са: химични средства (алкохол, цигари, кафе), биологични реакции (сън, главоболие), социални транзакции (лек флирт, различни игри), интелектуални занимания (затваряне в собствен субективен свят).
Идеята за времето е плодотворна основа за куп фантастични сюжети, в много от които то се явява като четвърто измерение към познатите ни дължина, ширина, височина.

Автор: Пресиян Пенчев