Подигравка с Дяконът или възход на българското кино е филмът за Левски?

Филмът „Дякон Левски“ излезе на екран дни преди 19 февруари,  когато отбелязваме обесването на Апостола на свободата. 

Автор: Георги Костов

Киното е изкуство, което е недоразбрано, киното е изкуство, което представя нашите мечти блянове и желания. За всички нас филм за един велик българин е нещо, което очакваме да задоволи национална дупка в душите ни. Дупка отвориха посткомунистическият капитализъм и западните медии в нашето национално съзнание. Но независимо колко успешен е един опит да се запълни тази огромна пропаст в нашето национално самочувствие, той показва че ние сме нация и имаме своите идоли, своите герои и славна история. Куп държави бълват стотици филми за милиарди долари  за техните национални исторически личности. Там те са представени като нормални хора, хора които се възприемат  ГЛОБАЛНО, да се възприемат от целия свят. Особен пример са продукциите на Корея, която за година бълва над 50 продукции за нейни исторически личности (http://www.imdb.com), други примери са Турция, Индия и т.н.

Противопоставянето на идеята и желанието да се популяризира образа на Левски посредством седмото изкуство е национално предателство. Предателство към всички нас и бъдещото ни представяне в глобалния свят. Докато продължаваме да си завираме главата в земята и да мислим, че някой сам ще открие България ще си останем сянката на отминалите велики герои на България. Сами преценете доколко коментарите в червено отговарят на вашите виждания:

„Току-що се прибирам от премиерата на филма „Дякон Левски“ – пише Богданова. – В изключително редки моменти от живота си нямам думи и този е един от тях. Искам да забравя този филм ИЗЦЯЛО и НАПЪЛНО възможно най-бързо! Въпреки че се съмнявам, че ще ми се получи… Дълбоко съм потресена от тази четиричасова подигравка с Левски, с историята, с българското. На няколко пъти очите ми се пълнеха със сълзи от обида и тъга. Много, много, много съм разочарована.“ 

„Не, не, не, не мога да заспя, тревожни мисли бушуват в главата ми! Вие нищо не знаете, цялата зала пляскаше, когато (Левски) уби първия турчин! Но най-трогващо беше, когато го водеха с каруца към бесилото и едно заптие му каза: „Ако не издържиш дотам, дерета по пътя много“ и тогава дякон Игнатий му отвърна: „Да ти е*а майката“! Залата избухна в аплодисменти! Вярно, в 3 часа и 40 минути (Левски) не намери място да каже: „Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само себе си“! Но „Да ти е…а майката“ от устата на Апостола…, ей тая реплика отекна във вечността!… Зад гърба ми се проведе спор дали е редно да се ядат пуканки на такъв филм! Ами не е редно, аз и без пуканки щях да се задавя, когато на екрана един си отряза езика и го метна пред турците. Детето до мен попита майка си „Този защо така прави“! И аз питам, този Максим Генчев „защо така прави“!

П.П. Да кажа все пак едно изречение за самия филм – той е сбъркан във всичко, заради което киното има смелост да се възприема за изкуство: режисура, сценарий, монтаж, операторска работа и т.н.! Актьорите не са виновни…“