ЧАДЪРЕНИ КРИЛА
В дъждовно време всички си приличат –
еднакви улици с измокрени лица,
изпод чадъри шарени надничат
и преоткриват с поглед нов света.
Нетърпеливите, бърборещи капчуци
безспирно в локвите барабанят,
под нестихващите монотонни звуци
обувки мокри стъпките броят.
Приве́тливите, светли кафенета
забърсват от стъклата си дъжда,
зад шарените, къдрави пердета
очакват някого да приютят.
Да свие на чадъра си крилете,
а подът мокър в миг да заблести,
с въздишка шалът топъл се разплете,
в прегръдката на стола се стаи.
Премръзнали обувките потропват,
останал им е ритъм от дъжда,
по улиците вън безбройни, мокри
прелитат пак чадърени крила.
автор: Мариела Русева