ШУМНО УТРО
Шумно утрото се буди,
бурно влиза във съня,
нетактично, малко грубо
връща ти реалността.
Чука, скърца и развява,
бута мокрите стъкла,
свлича с пъстро одеяло
сгушената топлина.
И тиктака, без да спира,
сякаш гони влак – стрела,
притеснено алармира
всеки ден и все така.
Ти придърпваш одеяло,
връщаш спяща топлина,
по детински и незряло
пъдиш пак реалността.
Знаеш си, че е за малко,
даже малко на лъжа,
няма го съня – ех, жалко …
неусетно отлетя.