НЕПОМЪДРЯВАНЕ
Годините отнасят невежите постъпки,
неволните импулси, чудатите въпроси,
от свян порозовели непонятни тръпки
и стъпки върху камъчета от нозете боси.
Отнасят два – три реда на късче от хартия,
хербарий подарени слова наместо рози,
от устни отпечатък, понечили да пият,
на глътки, но големи, невидима угроза.
Накрая ни остават косите посивели
и две – три перушини във въздуха се носят,
но пак се колебаем, а уж сме все по – смели
и отговори имаме на всичките въпроси.
Чертаем предварително развоя на постъпките,
неволните импулси зовем патологични,
гримираме дебело да не познаем тръпките,
науж сме очаровани колко са различни.
А глупавите грешки, уви, не намаляват.
Какво тогава мъдрост е? Дали не е измама?
Крилата на годините в умора натежават,
един живот не стига, а отначало няма…