РАЗМИСЛИ ЗА ПРОШКАТА ПО ТРАДИЦИЯ
„Прости, простих ти също”
е лесно да се каже.
Уви, не е присъщо
и лицемерно даже.
Твърди се конформистки,
понякога незряло,
а нещо там притиска
и натежава вляво.
Щом чуем тези думи,
те спомени навяват,
постъпки неразумни,
отново ни раняват.
От мислите ги бършем.
Дали сме във дилема
отново да ги вършим?
Това е друга тема!
Сега са всички „честни”,
сега са всички „чисти”,
въпросите нелесни
после ще ги мислим …