ПОЕЗИЯ – МАРИЕЛА РУСЕВА

ТЪГА ИЗНЕВИДЕЛИЦА

Тъгата тихо се промъкна

и всичко преобърна,

като че залък се затъкна

в кривото ми гърло.

 

Просмука с тегота́ неясна,

дори остави локва,

аха по скулите проблясна

в една пътечка мокра.

 

Дали си имаше причина

и търсеше поука

или просто тъй намина

във момент на скука?

 

Тя радостта еуфорична

във ъгъла натири,

със пръсти задълба критично

бразди наместо дири.

 

Ала дори не проговаря,

укрива нещо в пазва

и вижда ме, че се задавям,

но помощ не оказва.

 

Тък, както тихо се промъкна,

така и гръб обърна,

а утрото ми взе, че мръкна

и няма да се върне.