СЪРЦЕ КАТО НА ПТИЧЕ
Препускането в дните носи
аромат различен,
сърцето като след откоси
тупти като на птиче.
Едно минава, идва друго,
играта не престава,
чия е за това заслугата
и кой ли побеждава?
Дали победата е смисъл?
Кому дължиме нещо?
Или в надбягване улисани
все тичаме насреща?
А сякаш малко не достига
целта да припознаем,
съдбата шеговито смига
и нещо ни мотае.
Подсказва много пестеливо,
а отговор не чака,
но ясно или колебливо
часовникът тиктака.
Минутата е много кратка,
а другата пристига,
във таз неравностойна хватка
въздух не достига.
Пък мъничкото, свито птиче,
тупти, ала линее
и някой да го заобича
във нощите копнее …