ПОЕЗИЯ – МАРИЕЛА РУСЕВА

СЪРЦЕ КАТО НА ПТИЧЕ

Препускането в дните носи

аромат различен,

сърцето като след откоси

тупти като на птиче.

 

Едно минава, идва друго,

играта не престава,

чия е за това заслугата

и кой ли побеждава?

 

Дали победата е смисъл?

Кому дължиме нещо?

Или в надбягване улисани

все тичаме насреща?

 

А сякаш малко не достига

целта да припознаем,

съдбата шеговито смига

и нещо ни мотае.

 

Подсказва много пестеливо,

а отговор не чака,

но ясно или колебливо

часовникът тиктака.

 

Минутата е много кратка,

а другата пристига,

във таз неравностойна хватка

въздух не достига.

 

Пък мъничкото, свито птиче,

тупти, ала линее

и някой да го заобича

във нощите копнее …