„Бил съм се с камъни, дървета и умрели хора“, това е разказвал на потомците си опълченецът Тодор Спасев Монев. Звучи точно като в поемата на Иван Вазов „Опълченците на Шипка“, но е истински преразказ по живи спомени.
Историята си спомня праправнука на Тодор, който днес е на 89 години и живее във Варна. Казва се Радуш Радушев, роден е в Румънско, но по силата на Крайовския договор попада в България. Първо живее в Добрич, после във Варна. И така до днес. Всъщност Тодор Монев е брат на прадядо му, спомня си потомъкът.
Опълченецът Тодор Монев е роден в село Каранасуф, днес Истрия, Румъния. Учи в Тулча, но през Освободителната война се записва доброволец, въпреки че баща му е бил чорбаджия и е давал квартира на поробителите. Мъжът се крие, за да не навреди на семейството си, преживява всичко, но най-ярки спомени запазва от битката на връх Шипка. После отива в София. Оженва се, раждат му се двама сина и две дъщери.
Днес дядо Радуш се гордее с него. „Имаме опълченец в рода“, казва той и иска да припомни за героичния живот на дядо си в чест на националния празник. Както и да припомни на всички българи, че някой техен родственик назад във времето може би се е бил героично и дори не е могъл да разкаже това на внуците си.
Източник: Народно Дело