РАЗЛИСТВАНЕ
Разлистеното случване потръпва от надежда,
а тичинките му безброй сияят,
във бисерните капки на утрото оглежда се,
тихичко прошепва, каквото си мечтае.
Познава всяко вдишване, но друг е ароматът,
защото то е някак променено,
посоката сменил е изменчивият вятър,
става му неясно и му е смутено.
Пораснало във нищото от нищото ли идва?
едва ли нещо случва се случайно …
Невидима за зрящите крехка парадигма
в камъни и пясък стаила се е тайно.
От сокове отпива, дори когато няма,
със риск да бъде даже виртуално,
надеждата и вярата съвсем не са измама,
бавно се разлистват в случване реално.
Сияещи тичинки прашец на воля ръсят,
отнася ги променливият вятър,
веднъж на камък никнали, оазиси не търсят,
във нищото покълва нещо свято.