ПОЕЗИЯ – МАРИЕЛА РУСЕВА

РАЗЛИСТВАНЕ

Разлистеното случване потръпва от надежда,

а тичинките му безброй сияят,

във бисерните капки на утрото оглежда се,

тихичко прошепва, каквото си мечтае.

 

Познава всяко вдишване, но друг е ароматът,

защото то е някак променено,

посоката сменил е изменчивият вятър,

става му неясно и му е смутено.

 

Пораснало във нищото от нищото ли идва?

едва ли нещо случва се случайно …

Невидима за зрящите крехка парадигма

в камъни и пясък стаила се е тайно.

 

От сокове отпива, дори когато няма,

със риск да бъде даже виртуално,

надеждата и вярата съвсем не са измама,

бавно се разлистват в случване реално.

 

Сияещи тичинки прашец на воля ръсят,

отнася ги променливият вятър,

веднъж на камък никнали, оазиси не търсят,

във нищото покълва нещо свято.