Как студеното време активира мозъка?

България посрещна утрото на 6-ти март в зимна приказка. Тази картина смени предхождащите няколко слънчеви дни и изглежда ще се запази през следващите денонощия. Студът често е набеждаван като съюзник на редица болести. Все пак, в живота едва ли има нещо, което да е изцяло вредно за здравето, и, в този ред на мисли, студеното време също може да бъде посрещнато с усмивка!
Ниските температури на околния въздух ускоряват метаболизма и топлопродукцията в човешкото тяло. Това е компенсаторен механизъм, насочен към запазване на температурната хомеостаза. Ускореният метаболизъм е краен ефект на регулаторна верига, стартирала от студовите рецептори в кожата.
От друга страна, студеният въздух е наситен с повече кислород. Най-чувствителният огран към съдържанието на кислород във въздуха е мозъкът, в частност кората, която е еволюционно най-младата структура. По-големият приток на кислород стимулира мозъчните процеси и излизането на студено има събуждащ ефект.
Събуждащият ефект на студа се опосредства и по друга линия. Температурата на околната среда се регистрира от кожните студови рецептори. Информацията от тях се предава до гръбначния мозък и по него тя достига до висшите звена на централната нервна система.
Преди да достигне, обаче, до коровите зони, отговорни за възприемането на температурата, тази информация активира някои странични пътища на ниво продълговат мозък, мост и среден мозък. Там са разположени т.н. ядра (нервни центрове) на ретикуларната формация. От тези ядра започват множество пътища към разпределителната мозъчна структура-таламус.
Таламусът е своеобразна разпределителна станция за информацията, постъпваща към главния мозък. Активираният от ретикуларната формация таламус изпраща активиращи сигнали към много части от кората и има стимулиращо действие по отношение на събуждането и интензивността на мисловния процес.
Интересен е фактът, че на ниво ретикуларна формация въздейства и кофеинът. До тези ядра достига и информация от гастро-интестиналния тракт. Ето защо, приемането на храни, богати на фибри или подове, съдържащи пектини, като ябълките, има събуждащ и активизиращ ефект върху мозъка.
Тези храни дразнят в по-голяма степен нервните структури в гастро-интестиналния тракт и ускоряват перисталтиката. По този начин, подобно на студа, и специфичната информация от стомаха и червата, посредством ретикуларната формация, води до неспецифична активация на човешкия мозък.
Често, лошото време и еснно-зимният период се асоциират с повишена честота на депресивни епизоди. Това е статистически подкрепено и е вярно. По-скоро, този факт се дължи на понижената социална активност, по-дългото време, прекарано в затворени помещения, нахлуването на депресивни мисли в унисон с мрачното време и др.
От друга страна, обаче, редица изследвания доказват, че ниските температури променят концентрацията на някои медиатори в мозъка и то ги променят в направление, противопоставящо се на патологичните промени при депресия. Например, активирането на симпатиковия дял на вегетативната нервна система, при излзагане на студ, на мозъчно ниво рефлектира върху покачване на концентрацията на норадреналин и бета-ендорфини.
Бета-ендорфините са с болкоуспокояващ и удоволствие доставящ ефект, а норадреналинът, паралелно с активираната ретикуларна формация, изважда мозъка от подтиснатото депресивно състояние. Ето защо, в някои места по света се използват студени душове за облекчаване на депресивни епизоди./puls.bg