1. Когато човек остане сам със себе си, когато няма никого покрай него – той е в реалното, има ли около него хора – той вече е в сенките на живота.
2. Идеите, с които хората се занимават, са свещени. Не ги питайте с какво се занимават, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се изисква да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.
3. Един човек, на когото всякога мога да разчитам, това е разумен, добър човек и приятел.
4. Има някои думи, има някои шеги също, които, ако ги изговаря човек, целият се оплесква. Ако слуша такива думи и шеги, също се оплесква. Те са като експлозиви, затова е хубаво да не си служи с тях, нито да ги слуша.
5. Откажеш ли се да извършиш услугата, която някой човек иска от тебе, под предлог, че не искаш или нямаш време да я направиш, ти се свързваш с един отрицателен закон в Природата. Против тебе се опълчва верига от отрицателни сили, които след време развалят хубавите ти планове. Те са като подпочвената вода, която бавно, но сигурно, разрушава основите на твоя живот.
6. Безогледно благата си няма да давате. Ако ще трябва да раздавате богатствата си, ще ги дадете на най-добрите, на най-умните, на най-разумните.
7. Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава – това да не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира тебе. Важното е ти да разбираш Бога и да помогнеш. В това е смисълът и красотата на живота.
