Случвало ли ви се е да изпитате Дежа Вю?

„Дежа вю“ в буквален превод от френски означава „вече видяно“. Именно това е и усещането – че вече сте видели и били в същата ситуация и преди. Случвало ли ви се е да изпадате в това странно състояние, в което сте сигурни, че случващите ви се в момента ситуации, са вече преживяни от вас?

Ако да, вие сте от онези 70% от хората, които са имали дежа вю.

На какво се дължи – има ли мистика или всичко си има логично обяснение?

Първи по темата разсъждава швейцарският психолог и философ Карл Густав Юнг. Знаменитият ученик на Фройд дори прекръства възкръсването и започва да нарича феномена „генетична памет“, придавайки му  по този начин повече научна тежест и правдоподобност. Юнг обяснява, че във всеки от нас съществуват отломки, елементи от нашите локални мисли, от нашето локално съзнание, чрез които ние можем да се докосваме до нашия предишен живот. Ние сме в състояние постоянно да обръщаме поглед назад – при това не само когато сме били хора, а когато сме били „бог знае какво друго нещо“.

Карл Юнг бил изцяло в плен на своята теория. Това се дължи на факта, че веднъж той изпитал почти болезнено състояние на „дежа-вю“. Ученият разказал, как видял картина от XVIII в.- изобразяваща лекар. Картината му била напълно непозната, но той с ужас установил, че познал закопчалката на обувките на лекаря. Заради този „спомен“, Юнг до края на живота си вярвал във възкръсването (реинкарнацията) и в това, че той в предишния си живот е бил лекар.

В своя научен труд „Синхроничност“ Юнг разказва историята на човек, на който му се присънило изригване на вулкан на остров Мавриций и той в съня си се опитвал да позвъни в Париж, за да предупреди за опасността. След като се събудил той прочел във вестника, че всичко това наистина се е случило. Юнг разсъждава, че подобно съвпадение много трудно може да бъде обяснено – това е явление от областта на митологията. А митологията не бива да се обяснява.

Терминът „дежа вю“ е наложен от френския психолог Емил Буарак.

За възникване на състоянието има няколко хипотези: Официалната научна теза гласи, че „дежа вю“ се преживява, когато е налице химичен дисбаланс в някои части на мозъка. Конкретно те отговарят за приемането и обработването на случващото се в настоящия момент. Ако сигналите, предназначени за този център, попаднат в частта, отговаряща за спомените, се получава „дежа вю“. С други думи нещата, които се случват сега, погрешно попадат в центъра за спомените ни и затова смятаме, че вече сме преживели ситуацията.

Друга много популярна хипотеза свързва явлението с пророчески способности. Често се обяснява с повторение на събития от минали животи или дори предвиждане на това, което ще се случи.

Също така привържениците на разбирането, че времето не тече праволинейно „минало – настояще – бъдеще“, а всички варианти съществуват едновременно, смятат че „дежа вю“ е пресичане на няколко времена.

Друга хипотеза твърди, че „дежа вю“ се дължи на по-бързото обработване на информацията с погледа, отколкото съзнанието.

Всеки човек, преживял това явление често го описва като изненадващо, внезапно, странно, объркващо и леко свръхестествено.

Най-често  „вече видяното“ се случва при посещение на непознато място. Чувството, че и преди човек е бил там, знае кое къде се намира и се ориентира доста добре.

Състоянията на „вече видяното“ се срещат  често при хора, страдащи от епилепсия, шизофрения или друг вид смущения. Обикновено се случват в началото на криза.

Разбира се, това не е симптом и в никакъв случай не може да се говори, че хората имали „дежа вю“ страдат или ще започнат от някакви заболявания.

Сред най-известните личности, имащи епилепсия е бил Нострадамус. Много учени сочат именно заболяването му като причина за пророческите му способности.

Карлос Дасилва Хънкхаусър твърди, че има три типа дежа вю. Дежа Веци, превеждано като „вече изживяно“, Дежа Сенти или „вече почувствано“ и Дежа Висите -„вече посетено“.

„Дежа вю“ едва ли някога ще бъде наложено и прието само като научно обосновано състояние или само като среща със свръхестественото. Хората са твърде различни, за да приемат това явление еднозначно.

За някои винаги ще бъде просто объркване в мозъчната дейност, а за други – спомени от минал живот!