Георги Лозанов: Враждебната реч е проблем на политиците, а не на медиите

Преди дни стана ясно, че Министерството на правосъдието оттегля предложението си за поправка в Наказателния кодекс, с която трябваше да се криминализира дискриминацията и насаждането на омраза, основани на политическа принадлежност. Текстът ще бъде прецизиран и внесен за разглеждане отново. До решението се стигна след критики на правозащитници, че поправките могат да създадат риск от цензура в медиите и политическа саморазправа с неудобни за прокуратурата медии. Според правосъдния министър целта на промените не е била да се преследва политическата реч, а да се криминализира пропагандата и възхваляването на терористични действия. „Текстът беше отзован, защото беше лошо разписан. Той ще бъде прецизират, така, че да си свърши работата. Работата е не да ограничи журналистите в това, което говорят, какъвто риск има при тази редакция, а да намали децибелите на враждебната реч в българската публичност, които са високи. С доближаването на местните избори не е зле, чисто регулаторно да се предвидят още инструменти, за да се пази публичността от враждебна реч“, коментира пред БНР председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов. Според него този въпрос е по-малко медиен и повече политически. „Аз неслучайно говорих, че трябва се предвиди, ако не закон, то разпоредби, например в Закона за защита от дискриминация, които да ограничават политическото говорене по посока на враждебност на етнически и религиозен принцип. Самите политици трябва да си приемат закон. Те все приемат закони, които в крайна сметка опират до медиите, а проблемът е в тях. Както и при проблема със собствеността, причините не трябва де търсят в самите медии, съвсем други са субектите и интересите, които движат процеса. На това ниво трябва да се търсят причините и механизмите за отстраняването им, а не в медиите и това да се дисциплинира поведението на журналистите“, каза още председателят на СЕМ. Според него медиите у нас имат формални собственици, но не се знаят истинските им притежатели и трябва да се търсят правни инструменти те да бъдат разкрити. Другият проблем е начинът на финансиране, коментира доц. Лозанов. „Има ли политическа смелост и професионално самочувствие да забраним на субекти и капитали, които да могат да правят медии. Навремето в Закона за радио и телевизия имаше такава забрана за силови групировки, застрахователи, кредитни милиона. Каквито и пари да имат не могат да станат собственици на медии. Можем ли днес да направим социална картина, в която да посочим рисковите персонажи, на които, ако дадем медийно влияние или влияние чрез медиите на обществото това ще бъде влияние, което ще води в недемократична посока развитието на страната. Върху медиите са проектира невъзможността да кажеш кой е лошия, невъзможността да отриеш кой е скрития, които са по-дълбоки проблеми“, допълни той. Георги Лозанов посочи, че въпросът с прозрачността при финансирането на медии със средства от Европейските фондове може да бъде решен много лесно, като се създаде регистър, в който да се вижда какво финсиране към коя медия отива, с каква цел и какъв е резултатът./novini.bg