Видях го, че е паднал на земята. Опитах се да го вдигна, но той се свлече в ръцете ми. Погледът му беше блуждаещ, сякаш не ме чуваше. Викнах колежките, те се обадиха на 112. Линейката дойде за десет минути. Сториха ми се вечност. Това разказа пред Нова телевизия Виргиния – жената, видяла за последно жив Нягол – 52-годишния варненец, който бе пребит до смърт от трима гардове на“Гранд мол“.
„Човекът просто си отиде пред очите ми. Като разбрах после, че е пребит от охранители, не можех място да си намеря. Това са момчета – едното с три години по-голямо от сина ми.. Това са деца. Не мога да го проумея. Лягам и ставам с мисълта за този човек. Няма да го забравя”, споделя жената.
Криминалният психолог Емил Пенов сподели: „Много е трудно човек да повлияе с думи на агресора, особено когато агресията е насочена към по-слаби лица. В този случай тези хора са беззащитни”
Той коментира случилото се в мола Варна, където охранители пребиха до смърт 52-годишния Нягол Петров. По думите му усмивката и гордото излизане от съдебната зала на един от охранителите показва превъзходство и едно криворазбрано чувство на значимост, което той изпитва.
„При хората, които изпитват такава агресия, емоционалното чувство е най-засегнато. Съпричастността към проблемите на околните липсва при тях”, каза експертът. Според него такива хора, дори и след като минат през затвора, трудно променят начина си на живот.
„Затворът е създаден, за да изолира тези хора и те да не пречат на обществото, а не да го превъзпита и да станат по милозливи”, каза Пенов.