Още една жертва на гардовете от варненския мол проговори

– Боклук! Ще те убием!, крещели биячите и си „изпробвали уширо маваши-тата“ на вързания с белезници Мариян.

Закопчаване с белезници за радиатор, 40 минути бой на почивки, свестяване с кофа ледена вода и изпълнения с репликата: „Я ми виж уширо маваши-то“. Това са само част от бруталните гаври, които е трябвало да изтърпи поредната жертва на гардовете от варненския Гранд Мол, разкрива ексклузивно пред БЛИЦ ТV самият потърпевш. Същите тези, които пребиха до смърт Нягол Петров и на същото място, където човекът издъхна.„Объркали ме с един човек и ме свалиха в сервизно помещение. Вързаха ме с белезници за радиатора и запознаха да ме бият, първо трима, после станаха 5 – 6 човека. Биха ме, заливаха ме с кофа вода, после пак ме биха и ми крещяха: „Боклук! Ще те убием! Я ми виж уширо маваши-то…“. И бой, бой, як бой!“. Случаят е от 25 февруари тази година, а жертвата – 34-годишният Мариян, чиято фамилия ще спестим.

Без предупреждение и без каквато и да била провокация от страна на Мариян, гардовете скочили и го размазали от бой. Млатили го точно пред командната зала, където 17 дни по-късно пребили до смърт Нягол Петров. „Този същият Ангел скочи първо да ме бие. Насини ми окото. После се изредиха всички останали“, разказва пред наш репортер Мариян, който разпозна поне 4-ма от охранителите-побойници на снимки.

„По едно време започнах нарочно се свивам и да им казвам, че не мога да дишам, за да ме оставят на мира. А те: „Почина ли си? Взе ли си въздух?“ И пак продължаваха да ме бият!“, разкрива бруталната сцена 34-годишният мъж. Гардовете спирали само когато минавали хора и после пак почвали със „заниманието“. Налагали Мариян основно в ребрата – по почина, по който смазали и Нягол.

Като приключили с побоя, свали якето, фланелата и маратонките на Мариян и го оставили да лежи там. „Заминах си бос от мола. Майка ми като ме видя, щеше да припадне“, разказва още потърпевшият. И добавя, че дошлите на място полицаи „го посъветвали“ да не подава жалба. „Казаха ми: „По-добре не се занимавай, че може и да се окажеш ти виновен“, обяснява жертвата на биячите.

„Когато отидох там да му прибера вещите и да попитам кой го би, ми казаха: „Не знаем за никакви дрехи. А той си беше за бой. Радвай се, че не го биха всички“, разказва пред майката на пребития мъж. Като им казала, че не могат просто така да решават някой да бъде бит, те й отговорили: „Ами такива сме си ние…“.