Бегликташ се намира на 15 минути път с кола от Приморско. Това необикновено и магическо място, останало скрито дълго време от погледа на хората, допълва цялостния загадъчен облик на околността.
Тракийското светилище е разположено на най-високата част на нос Беглик Таш (128 м надморска височина).Територията, на която се простира е горска, била е част от ловната резиденция на Тодор Живков. Именно поради тази причина едно от най- значителните открития за тракийската история на Южното ни Черноморие и Странджа остава неизвестно за науката до 2003 година.
По скална пътека се стига до каменно „брачно ложе”. Два жертвени камъка ограждат ложето. По жертвените камъни не са намерени следи от кръв, затова се предполага, че тук са се принасяли единствено дарове от растителен произход – грозде, смокини и др. В тях има издълбани дълбоки вани, свързани с улеи за преливане на ритуалните течности: вино, зехтин, дъждовна вода и др. Следва каменен трон, от който тръгват изсечени дълбоки улеи и кръстосващи се линии, събиращи се в голяма четириъгълна „шарапана”. Източната част на кръга се заема от три „менхири” (големи заоблени камъни). На върха на най-високия от тях е изсечена „божествена стъпка”. Същата „божествена стъпка” откриваме в срещуположната южна точка, в подножието на скалната тераса. Божествените стъпки маркират най-вътрешното свещено пространство, определено само за посветените да участват в мистериите.
Досега централната площадка на светилището е най-добре проучена. Тя е леко издигната над околния терен и в нея са разположени в кръг с голям диаметър скални елементи, които са служили за извършване на ритуали. Те са запазили естествения си характер, но са преместени и дооформени от човешка ръка с характерни свещени символи и знаци.
При археологическите разкопки са намерени глинени съдове, каменни оръдия на труда, оръжия, кремъци, монети и др., които го датират в средата на ІІ хил. преди Христа. Разрушено е в началото на ІV в. след Христа. Липсата на по-късно строителство върху него е запазила уникалните сакрални елементи в техния първоначален вид.
