70% от убийствата на жени у нас се извършват от техни близки…

35% от убийствата или опитите за убийства на жени в България се извърша от техните настоящи или бивши интимни партньори.
25% от други техни близки– брат, син, друг близък човек, а още 35% – изобщо от познат.
Едва 5% от престъпленията се извършват от напълно непознат човек.

Тези данни изнесе Диляна Ангелова, юрист в Българския хелзинкски комитет, след направено проучване на организацията за периода 2012 – 2014 година по данни на 10 окръжни съдилища в страната.
Ангелова коментира, че данните са стряскащи, тъй като показват системен проблем с домашното насилие в българското общество. При почти всички от случаите преди самото тежко престъпление има данни са осъществени системно физическо насилие или психически тормоз.

Сигналите обаче не са били отчетени, както и не съществуват мерки, които да може да се предприемат, за да се предотврати убийството.

Данните трябва основно да предизвикат законодателя да преосмисли бездействието си по отношение на законодателните мерки. Диляна Ангелова подчерта, че като цяло положението с правата на жените у нас остава записано на хартия, а българските власти забяват приемането и ратифицирането на документи от типа на рамката за превенция и инкриминиране на домашното насилие и съпружеското изнасилване на Съвета на Европа, Закона за равнопоставеност между половете, Националната програма за подобряване на сексуалното и репродуктивно здраве.

В България дори не се събират данни за нивото на домашно насилие, подчерта Диляна Ангелова, като допълни, че дори и на ниво управление и висши държавни длъжности страната ни бележи регрес, тъй като представителството на жените в последното народно събрание е най-ниското за последните 15 години.

В годишния доклад на БХК и презентацията му днес акцент беше поставен върху ситуацията с реформата в съдебната система, състоянието и условията в местата на задържани и правата на децата и деинституционализацията.

В коментара си председателят на БХК Красимир Къневпосочи, че в последната година изключително тревожна е тенденцията за увеличаване, институционализация и официализация на езика на омразата.
Според Кънев този език е станал официален до голяма степен от момента, когато Патриотичният фронт – партия от неототалитарен тип – е станал част от правителството.

„Никога в миналото политическа партия с подобна програма никога не е била така близко до правителството. Това създава неблагоприятна перспектива за бъдещето на нужните реформи за правата на човека“, каза Кънев и посочи конкретни примери с изказванията на Валери Симеонов и Радан Кънев в парламента от 7 и 17 декеммври 2014 година. Едновременно с това БХК отчита и системен отказ на прокуратурата и СЕМ да образуват разследване по сигнали или да се самосезират по такива случаи.

През изминалата година тревожно са се увеличили и случаите на нападения срещу джамии в цялата страна, а БХК отчита и че властите отказват да третират тези случаи като престъпление от омраза и да прилагат Наказателния кодекс. Обвиненията квалифицират тези престъпления като хулиганство, т.нар. „слепи обвинения„, и присъдите са за това. Тази практика, от една страна, показва нежеланието на съдебните власти да отчитат разширяващата се тенденция към омраза, от друга страна, повторно виктимизира жертвите на престъпленията от омраза.

От своя страна Маргарита Илиева, директор на Правната програма на БХК, подчерта престъпното бездействие от страна на властите по отношение на престъпленията на етнически или верска основа. „В страната има 3 – 4000 скинари и полицията ги знае много добре кои са, но не прави нищо от това. С бездействието си се солидализира с техните действия. Същото важи и за прокуратурата“, каза Илиева.

От БХК приветстват приемането на Стратегия за реформа в съдебната система, но посочват, че това е единственият положителен акт в съдебната система през изминалата година. Едновременно с това изразиха и съмнение, че тази реформа реално ще бъде проведена, тъй като има ясни признаци на съпротива.

Като доказателство за това се посочиха, че прокуратурата продължава да е изключително дисфункционална, явно да изпълнява политически поръчки и не се констатира воля да налага законността на съвсем базисно ниво.
Според БХК пример за това е дори поведението на самия главен прокурор Сотир Цацаров, както и на висшите магистрати от ВСС, които след декларацията, че подкрепят стратегията за съдебна реформа, след това веднага са гласували няколко решения, които показват отказ да правят реформа.

Народното събрание също е отговорно за сериозната институционална криза, в която се намира страната от доста време. От БХК посочиха невъзможността да се избере съдебен инспектор вече две години, както и изявленията, че за това трябва предварителен консенсус – т.е. договорка извън процедурата.

Източник:  news.bg