ОЦЕЛЯВАНЕ
Отново лесно се препъна
и глезените си изкълчи,
с неравността на калдъръма
животът се присмива жлъчно.
Дори ръка не и́ протяга
и нещо май си тананика –
така – така – така се пада,
стани или пък просто свиквай.
А как да свиква, как да става?
Полека или с два – три скока?
Изглежда, че си заслужава
повтарянето на урока.
И все го срича неумело,
във думи мисълта не връзва,
поука още не си взела,
ала на път да тръгне дръзва.
И пак се спъва, пак пропада,
нима в краката не поглежда,
остават и́ като награда
ожулените и́ надежди,
горчивина на дива вишна,
бодливия инат на глога,
ръбати спомени излишни,
които и́ пробиват джоба.
И вече не е толкоз млада,
но някой тъй я е орисал,
да продължава да си пада
и в ставането търси смисъл.