ПОЕЗИЯ – МАРИЕЛА РУСЕВА

ОЦЕЛЯВАНЕ

Отново лесно се препъна

и глезените си изкълчи,

с неравността на калдъръма

животът се присмива жлъчно.

 

Дори ръка не и́ протяга

и нещо май си тананика –

така – така – така се пада,

стани или пък просто свиквай.

 

А как да свиква, как да става?

Полека или с два – три скока?

Изглежда, че си заслужава

повтарянето на урока.

 

И все го срича неумело,

във думи мисълта не връзва,

поука още не си взела,

ала на път да тръгне дръзва.

 

И пак се спъва, пак пропада,

нима в краката не поглежда,

остават и́ като награда

ожулените и́ надежди,

 

горчивина на дива вишна,

бодливия инат на глога,

ръбати спомени излишни,

които и́ пробиват джоба.

 

И вече не е толкоз млада,

но някой тъй я е орисал,

да продължава да си пада

и в ставането търси смисъл.