ПРОЛЕТНО МОРЕ
Морето със простички звуци общува,
нашепва гальовно, утеха дарява,
напомня за всичко, което си струва
и го спасява от сляпа забрава.
В омая неспирна на танц суети се,
във приливи плахи, във шемет талазен
и даже, когато самотно го втриса,
то спомени къта и пориви пази.
А бризът на новата пролет развява
платната на лодки, на път ги повежда,
долитат на ято от юга тогава
мечти в тюркоаза на синя надежда.
Със пукот на копче, отнето от риза
и шум от крилата на бели ръкави
с лъчите си утрото остро пронизва
и златна пътека в морето проправя.
А всички, които копнеят за нещо,
споделят със чайки, шептят в раковини
за дълго очаквана пролетна среща
с мечти в тюркоаз и надеждите сини.