ОБЛАЦИ НАД МОРЕ
Разхвърляни снежни кълбета,
разчепкани мисли по пладне
летят безцелно и ето,
че са, където им падне.
Морето суетно поглеждат,
въртят се, посоката сменят,
в бялата, мохерна прежда
бризът пак тихичко стене.
С въздишки безброй напоени,
тъй всеки нов миг са различни,
цялото минало време
превръщат в спомени лични.
И форми безброй трансформират
с талант или може случайно,
който ги гледа, намира
смисъл на своите тайни.
Тогава превръща ги в прежда,
на бриза разчепкани мисли
и само с бяла надежда
живота тайно орисва …